Не е възможно България да се интегрира успешно, като пълноправен партньор в Европейския съюз без културата на устойчивото развитие, без стратегия, без рамка на действие и без пътна карта за постигане на хармонично общество, икономика и околна среда1. За да бъде устойчиво, развитието трябва да се основава върху признаването на вътрешната стойност на природата2. То трябва да използва природните и човешките ресурси така, че да предостави същите възможности и на бъдещите поколения, да запази генетичното разнообразие и целосттта на екосистемите. Би следвало да са налице поне три условия:
-установяване на демократично общество;
-установяване на пазарна икономика;
-създаване на заинтересованост у всички членове на обществото по проблемите
на устойчивото развитие.
Посочените уловия са равностойни и взаимносвързани и са предварителни за устойчиво развитие на икономиката, както и за преодоляване на екологичната криза.
Демократичното общество толерира максимално участието на всички граждани в решаване на проблемите на страната на отделните равнища. Индивидуалното мислене и откритите дискусии се насърчават от демократичните институции. Това на свой ред стимулира свободния обмен на информация и усъвършенстването на познанията. Демократичните институции осигуряват широка основа за контрол и равновесие, което предпазва от злоупотреби с властта. Демократичните институции са доказали своята ефективност и при развитието на гражданската ангажираност на членовете на обществото3.
Пазарната икономика е условие за устойчиво развитие и най-ефективно използване на ресурсите. Позволява постигането на икономическите и екологичните цели на възможно най-ниската цена. В много случаи пазарните механизми, като например търговията с емисии, са социално най-ефективния начин за постигане на екологичните цели.
Пазарната икономика чрез стремежа към екологическо, социално и икономическо благоденствие, води към създаване на конкурентна среда. Монополите, независимо дали са обществени или частни, не насърчават ефикасността, разнообразието и изобретателността. Пазарите се нуждаят от координация с институциите. Те не могат да функционират в институционален вакуум. Оставени сами на себе си, пазарите не успяват да задоволят обществените потребности. Да се грижат за опазването на околната среда и за защита на крехките природни ресурси. Опитът с неконтролираните пазари показва, че те водят до значително неравенство при разпределението на социалните блага. Ето защо пазарните институции трябва да са добре координирани с другите обществени институции, което ще осигури оптимално от обществена гледна точка ценообразуване и пълно задоволяване на целия спектър от обществени потребности.
Този подход трябва да ститимулира инситуализацията на „екологично отговорните пазари”. Те трябва да се основават на икономическите схващания за пазара, които са различни от неокласическите. Вместо да насочва ресурсите с оглед на нуждите и ефективността на настоящия момент, „екологично отговорният пазар” би трябвало да се съобразява и с външните фактори, и със задължението да запази ресурси и за бъдещите поколения. Такъв пазар ще се отнася положително към опазването на екологичните ресурси, като подхода към тяхното ценообразуване от гледна точка на устойчивото развитие. Той ще се стреми да интегрира инициативите за производство на екологически чисти продукти посредством екологически чисти процеси. Такъв пазар ще признае, че консумацията е само една част от екологично-икономическия цикъл (аналогично на хидрологическия цикъл), т.е. това, което се извлича от земята, се обработва, консумира и отново се връща в нея. С други думи, нищо не се губи. Често обаче това, което връщаме в земята, е токсично. Тази земя е нужна за жизнеността на бъдещите поколения и затова трябва да има ясно и точно определена „цена”4.
Такова ценообразуване ще доведе до икономика, в която държавите ще определят рационални параметри на самоподдържащ се, устойчив капацитет и равнопоставеност при разпределението на благата. Тези параметри очертават полето, в което се развива свободният пазар. Частните предприемачи ще могат да действат според принципите на пазарната икономика, но в определените социални граници.
Всеки гражданин, по силата на конституциите, има правото да диша чист въздух, да пие чиста вода и да консумира чиста храна. Следователно гражданите трябва да имат свободен достъп до информацията, засягаща тези жизненоважни компоненти. Право на такова има цялото общество и това право не може да се нарушава по никакъв начин. Правителствата трябва да дават периодично отчети за състоянието на околната среда – толкова често, колкото се правят синоптичните прогнози. Общественото участие при вземането на решения, засягащи околната среда, трябва да бъде достъпно до всеки гражданин. Всеки носи своята отговорност за устойчивото развитие на обществото. При осъществяването на всяка своя дейност всеки гражданин е длъжен да зачита и опазва околната среда5.
От основно значение за възраждането на икономиката е развитието на нови технологии чрез различните форми на партньорство. Ефективната стратегия в областта на науката и развитието на нови технологии ще им позволи да осъществят технологически „скок” – преход от съществуващите архаични технологии, въведени през годините на централизирано планиране, към модерни технологии, прескачайки западната технологична еволюция от периода 1960 – 1989 г. Примери как това може да стане, са изложени например в японската програма „Преден фронт на науката” и в програмата „Еврика” на Европейската общност.
Основополагащ е принципът за минимално вмешателство в природата. Ако се извършва такава намеса, то трябва да се следва като основен пътеводител концепцията за устойчивото развитие по отношение на глобалните и дългосрочни екологически потребности. Съществените елементи на този фундаментален принцип са: постоянен стремеж за опазване на околната среда; опазване на човешкото здраве и съществуване; признаване правото на всички граждани, от днешните и бъдещи поколения, да живеят в чиста и здравословна околна среда; еднакви екологични условия за всички граждани, независимо от тяхното местожителство и доход; грижа за здравето и сигурността на работната сила; признанието, че нашите страни са част от по-голяма екологическа и социална общност, в която всички са зависими един от друг и носят еднаква отговорност; и накрая съзнанието, че превантивното опазване на околната среда в екологически, икомонически и социален аспект е по-добро, отколкото отстраняването на нанесените вече щети6.
Важно е социалният живот на страната да се организира около основните принципи на устойчивото развитие. Това предполага всички граждани да имат възможността да участват в прехода към устойчиво развитие, да спомагат за установяването на структура, задължаваща местни, регионални и национални организации да взимат участие. Условие за индивидуалното участие в устойчивото развитие е готовността на юридическата и административна система да откликват на искове, предявени от граждани, за щети, нанесени на околната среда. Много важно е създаването на назависими структури от екологически неправителствени организации, в които заинтересованите от състоянието на околната среда граждани могат да участват, да получават информация и да намират подкрепа и съдействие и от инвеститорите, и от публичната администрация7.
Автор: д-р Дончо ИВАНОВ
Източници:
1.Пенчев, П. „Ключови моменти за околната среда от 1960-те до 2006”. //Сп. „Хармония”, София, №4 2013, с. 25-33
2.https://www.vfu.bg/doktoranti/priklyuchili_proceduri/nina_zlateva/avtoreferat.pdf
- Дaйс, Й. България е зона на стабилност.//Сп. „Хармония”, София, №6 2013, с. 80
- Мун, Б. К. Сътрудничеството с България е важно за нас. //Сп. „Хармония”, София, №6 2013, с. 81-82
- ПРОТОКОЛ от Киото към Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата, www.moew.government.bg/…/PROTOKOL_ot_Kioto_kym_Ramkovata_konvenciq
- Селигмън, А., Идеята за гражданското общество, ИК “Критика и хуманизъм”, С., 1995, с. 67
- Ненов, Р.Принципи на дейността на институциите за целите на устойчивото развитие. В: Първи международен конгрес „Интеграция и устойчиво развитие в Черноморския регион“, Поморие, 2013.