Самодейците от НЧ „Светлина 1910“ в село Душанци за поредна година възпроизведоха обичая „Пеене на пръстените“. На 14-ти януари по стар стил е Нова година (Васильовден). Именно в първият ден на Новата година едно време са се наричали пръстените на момите, които преди това се пускат в ледените води на менчето.
Пеене на пръстените е обред, с който се свършва втората кадена вечер или Сурваки, обяснява етнологът Димитър Маринов. Той ставал по следния начин: ще се съберат момите от селото в една къща, ще вземят бял котел, ще отидат да донесат прясна вода. Тази вода я пазят зорко – никой да не пие, нито да бръкне в нея. Наричали са я тази вода „василева вода“. Около котелът с василевата вода ке се съберат всички моми и момци, като всеки е приготвил своя пръстен. Една от момите ще клекне пред котела и ще поема от всеки пръстена му, за да го пусне във водата. Като го пусне, момата ще разбърка водата на кръст и ще извика:
Здрава, здрава, Дойке ле, годинчица!
И ти здрава, и аз здрава!
Докато момата пуска пръстентие, другите моми, хванати през рамо, в кръг около котела пеят:
„Берете се, Дойке ле, малки моми!
Да попееме, Дойке ле, пръстените.
Сливи цъфтят в горна страна!
Не са сливи, Дойке ле, пръстени са.
Девер снаха, Дойке ле, води през мостове,
От хубости, Дойке ле, невестини.
Мостове се, Дойке ле, разлюляха.
(песента е записана от баба Мария Добрева от Панагюрище, 14.08.1898 г.)
Котелът се покрива с бяла кърпа или с месал, изнася се навън и го оставят да пренощува под звездите. На другият ден много рано, у зори и преди слънце, същите моми и момци се събират в същата къща. Внасят котела в къщи, слагат под него ячмик. Нареждат се около котела в кръг, уловени за раменете, а едно малко момиче, забулено с кърпа, сяда край котела. То в дадения случай се казва булка. Другите моми изгарят тихо хоро и пеят припевки. При всяка припявка булката бърка в котела и изважда който пръстен налучи. Гледат всички чий пръстен е изваден и сравняват с припявката, та разгадават кого ще земе момата или момъкът.
Първата от припявките-наричания е: „Свинска глава Василева, Тай, ладо ле! Бръкни, булка, извади пръстен!“, след което следват другите припявки.
Този обред едно време не се е извършвал еднакво във всички села, но в по-голямата си част той е идентичен и е свързан с наричането на пръстените и гаданията. В Чавдар, Пирдоп, Копривщица и Мирково обичаят се възпроизвежда по нов стил на 1-ви януари, а единствено в село Душанци го правят на 14-ти януари. Една от най- разпространените песни, които се пеят в Средногорието при пеенето на пръстените е „Провикна се Здравко из гора зелена!“, като същата има различни варианти. Припевките, които се изпълняват на ритуала, са подобни на тези, които се използват и при обичая Ладуване.
На някои места „пеене на пръстените“ се извършва и на Гергьовден!
В Душанци котлето с пристените бе сложено под украсеното дряново дърво, символизиращо здравето и благоденствието, а наричанията произнесе по традиция колоритния гайдар Богдан Богданов. На присъстващите бе раздадено вино с ябълки, приготвено по стара душанска традиция.
Подготви: Петя Чолакова
използвани материали от Димитър Маринов, „Народна вяра и религиозни народни обичаи“