НА 6-ти август християните честват явяването на Исис Христос в небедна слава пред трима от най-близките му ученици. Празникът се нарича Преображение Господне и е установен в първите векове на християнството. Според евангелията на този ден Исус Христос доказал своя Божествен произход – на планината Тавор в Галилея пред Петър, Яков и Йоан Христос се издигнал в молитва над земята и засиял в силна светлина.
Празникът Преображение Господне е в средата на петнадесетдневния пост в чест на Божията Майка, преди Успение Богородично. Позволява се консумация на риба.
В южните райони на Странджа, Сакар и Родопите Преображение се нарича Сотировден, Св. Сотир, Стотировден. Традицията забранява до този ден да се вкусва грозде, тъй като още не е „кръстено“ в черква. Преди да узрее гроздето, узряват капините. Легенда разказва, че къпината е създадена от дявола – тя е дяволско грозде, с което той подмамвал хората да хапнат първо къпина и така ги вземал в своя власт. Затова народната традиция повелява никой да не яде къпини, преди да е хапнал грозде.
На Преображение Господне рано сутринта стопаните откъсват узрели чепки грозде и заедно с паница варено жито ги носят в черквата. Носят се още ябълки, круши, дини. Опятите от свещеника плодове и жито се раздават на съседи и близки.
Този ден се приема за граничен между лятото и есента и се вярва, че на него слънцето и живата природа „се преобразяват“. В Родопите казват, че Господ „прибрязнувал“ – пускал в небето слънчева бразда, за да подсети хората, че е дошло време за есенна сеитба. От този ден нататък силата на слънцето намалява. В Западна и Северна България се изпълняват лечебни обредни практики.
Съществува поревие, че в полунощ срещу Сотировден „небето се отваря и Господ се явява на Божата врата в сияйна светлина“, а „дърветата се кланят до земята“. Ако човек е праведен, може да види това и каквото си пожелае, ще бъде изпълнено. Затова майките държали будни децата си до полунощ, за да видят отворените двери Господни.