На 6-ти август Българската православна църква отбелязва Преображение господне – явяването на Исус Христос в небесна слава пред тримата му най-близки ученици. Денят се свързва с промяна и нова надежда. На този ден в Светата Литургия на православните храмове се прибавя специален Тропар (молитвено песнопение) със старославянското название „Начатки овощей“, а в Българската православна църква – „Освещаване на гроздето“.
До Преображение Господне, както отбелязва Димитър Маринов, не се вкусва грозде. Най-вероятно това народно стародавно вярване е пренесено и в християнските обреди на този ден. „Тоя ден ще се отнесе грозде в черквата и след като се отчете и прекади от свещеника, разнасят си по къщите и тогава ядат грозде“.
Стари предания разказват, че преди да узрее гроздето, узряват къпините: обаче никой не бива да зобе къпини, преди да е зобал грозде, защото народното вярване утвърждава, че къпините са грозде дяволско. Дяволът създал къпината в противност на гроздето, създадено от бога. Дяволът прави, та къпините узряват по-рано от гроздето, и по тоя начин да станат негови. Ето защо народното вярване забранява да се ядат къпини преди грозде.
Българската народна вяра утвърждава, че срещу Преображение през нощта на набето се явявала и отваряла БОЖАТА ВРАТА: тогава се отваряло небето и сам Господ се явявал на вратата. Който човек е праведен, той можел да види тия врата и що поиска, господ му давал. Затова майките канят децата да не спят, но да са будни и да гледат небето, та да видят, когато се отварят врата божи, и да се молят да им подари господ богатство. (СбНУ, XI, 85) – „Народна вяра и религиозни народни обичаи“ – Димитър Маринов.
На Преображение господне като курбан „всеки убива по един кошер (пчели), взема меда, носи го при попа ведно с колак и след като го очете и освети, ломят тоя колак и раздават на събраните, като предварително се топне коматчето в меда“.
Някои изследователи посочват, че на 45-тия ден след Лятното слънцестоене се е отбелязвал слънчевия празник – Преображението на Бога на Слънцето, което наричали „Лятно слънце – Илия“. Приемало се, че на Преображение слънцето тръгва към своя заник и силата му на греене намалява. Според българския народен календар на 6 август настъпва трайно преобразяване в природата. Слънцето обръща гръб на лятото и лице към зимата, щъркелите се събират на ята, преди да отлетят към топлите земи.
Видният български изследовател Веселина Вачкова с изгрева на Преображение поздрави – „с вяра в Неговата надежда за нашето Възкресение!“