Антоновден е църковен празник в чест на преподобни Антони Велики. В народните представи св. Антон и св. Атанас са покровители на чумата и други епидемични болести. Българите наричат Антоновден още Лелинден, от табуираното название на болестта чума – „леля“. На този ден жените не работят никаква работа – не предат, не плетат, не шият, за да не се разсърдят чумата и шарката. Правят се и се раздават питки, намазани с мед или мадужн. В Разградско има обичай две медени питки да се дават на съседи, а третата оставят на тавана за чумата. Антон е старо римско родово име, което означава „безценен“.
За светецът св. Антоний се пише, че е роден около 251 г. в Египет. Отначало живял в стара египетска гробница, където бил нападан от всякакви врагове – животни, хора, демони, но нищо не го уплашило. 35-годишен минал отвъд Нил и заживял в планината при пълно усамотение, като зазидал входа на помещението си. Само два пъти годишно му носели хляб, който пускали през покрива. Умрял на 105-годишна възраст на 17 януари 356 г.
Фейсбук-общността „Слушай, щерко, и добре запомни“ разказва за Лелинден:
Да ти разкажа, щерко, за Лелинден, а ?…
Днеска тоя ден е. Върви си към край зимата, и пролет се е задала. Поверие старо битува, че земята започва към лято да се обръща и топлина придобива. На днешния ден, щерко, почитаме лелята. Това е чумата, да знаеш, ама понеже е много страшна никой не смее името ѝ на глас да изрече, та викаме ѝ „леля“. Питки ѝ месим, с мед отгоре ги мажем. По някои краища из България, тия питки и на тавана ѝ ги качват, там да си стои и да си ги яде, долу при домочадието да не слиза. Отделна пита за домашните се чупи. Тя трябва с вилица, вретено или стрък босилек да е надупчена, та от друга болест, от шарката да пази децата. Иначе, според църквата ни, Антоновден е. В чест на Преподобни Антон Велики. В народните представи, щерко, Св.Антон покровител е точно на тая страшна болест, чумата. Той и брат му, Атанас. Всичките неща за тия празници и лани ти ги казах, дано си ги помниш – вълна да не пипаш, да не работиш и зърно да не вариш. И за легендата май ти разправях, ама ето пак ще ти я кажа:
Андон и с Атанас, щерко, били братя близнаци. Работели си те в ковачницата, а желязото вече прегаряло в пещта. Атанас бръкнал в огъня, хванал желязото с голи ръце и след това като видял кучето, което стояло в близост до огъня със свити предни лапи, решил да измайстори клещите по подобие на крачетата му. От тия времена двамата светии приемани са за покровители на ковашкия занаят и по това време на годината майсторите ги почитат. На 17-ти януари празнуваме Антоновден на 18-ти Атанасовден. Едно време ковашките еснафи кръвна жертва даже са давали. Заколвали мъжко животно в чест на светците и организирали големи трапези. Друг ден ще ти разправям още за небесните ковачи … Айде, сега от питката хапни и със здраве да си ходиш!
Днес имен ден празнуват: Антон, Антония, Антонина, Антоанета, Тончо, Тонка, Дончо, Донка и техни производни. Честит празник!