1-ви февруари 2023 г.
„Трифоне, виждаш ли ме, къде си? Под лозето – не се виждам от грозде!До година хич да не се виждаш от грозде!“… Първите три дни на месец февруари, наричан още Малък Сечко, българите наричат Трифоновци (Трифуновци). Наситени са с древни ритуали.
Православната църква е посветила 1-ви февруари на св. великомъченик Трифон, посечен с меч заради вярванията си през 248 г. Народната българска вяра, запазена от време оно, почита Първия Трифунец, нарича го Трифоновден (Трифуновден), Трифон Зарезан, Трихун, Трифон Чипия, Трифон Пияница.
По нов стил е на 1-ви февруари, по стар стил – на 14-ти февруари, съвпадайки с католическия празник на Свети Валентин и известен днес като ден на влюбените. Трифон Зарезан се празнува с шумни веселия и е празник на лозарите, винарите, кръчмарите и градинарите, които са приели Свети Трифон за свой покровител и за пазител на лозята. Основният обичай, който се изпълнява на този ден, е ритуалното зарязване (закройване, загробване) на лозето. Именно този обичай възпроизведохме в село Каменица с напетите и ентусиазирани самодейци от читалището, които с охота се включиха. Той подсеща за идващата пролет и началото на селскостопанската година.
Тодорка Пашова, Мария Маньова и Радка Михайлова изпълниха народни песни, посветени на виното – магическа напитка още от времето на траките, след което Власаки Власаков поведе всички към над стогодишната лоза, извиваща се пред къщата на Петър Захариев край читалището – своеобразно шествие, както се е правело от време оно…
Едно време в ранни зори стопанката омесва и изпича прясна пита, украсена пластично с тесто, като най-често на нея се изобразявали лозници с гроздове. Питката, пълнена кокошка, бъклица с вино, светена вода и коледна пепел се слагат в нова шарена вълнена торба и след църковната служба всички лозари от селото, придружени от домочадието, се отправят към лозята.
За възпроизвеждането на обичая в с. Каменица питка омесиха и украсиха Тодорка Пашова и Мария Маньова, към лозницата я понесе хубавата ни мома Йорданка Димитрова. Руйно вино бяха осигурили Иван Петров и Борис Радев, а пепел от коледния бъдник – Станка Тупева.
Край старата лозница се събрахме всички. Власаки Власаков и Атанас Атанасов запретнаха ръкави да зарежат лозницата, спазвайки стриктно ритуала. Всеки се прекръсти три пъти в посока на изгрева на слънцето. Атанас и Власаки отрязаха по няколко лозови пръчки и после поляха отрязаното място с вино и светена вода, и го поръсиха с пепелта, запазена от огъня, горял на Бъдни вечер. Ритуалът се извършва, за да се роди много грозде.
Докато извършваха зарязването, бе изречена благословия за богата реколта: „Господи, милостиви боже! Дай ни здраве, дай ни сили и помогни ни да си закроим лозята, да ги овържем, да ги прекопаем и да оберем на есен много грозде. Лозе да се вие, да се превива – от черната земя до синьото небе. От един кютук да наберем на есен по чебър вино, а от десет кютука (гижу, корен) – цяла каца. Да напълним всички бъчви, бъчонки, тикви та да прелее през праговете! Да се лее и прелее вино като вода през бял Дунав! Дай Боже!”. „Ой лозе, лозе, с червено грозде! Ой винце, винце – червено винце! Кой ще те пие? Ние ще те пием!“…
От отрязаните пръчки Атанас Атанасов зави венчета, с които „накичи” най-младите ни самодейци Мартин Димитров (8-ми клас) и Антонио Илиев (2-ри клас). Едно време с такива венчета се кичели калпаците, бъклиците и ги премятали през рамо. Пръчките се отнасяли вкъщи и ги поставяли под домашната икона. Порязването на три пръчки от лозето едно време се правело да не се маносва гроздето.
В Каменица има обичай да се отрежат три пръчки и да се натопят в съд с вино. И този ритуал бе спазен. Иван Петров избра три от отрязаните пръчки и ги потопи в шарена паница – да преспят под звездите и да се утрои гроздовата реколта.След зарязването на лозето следва още един характерен за Трифоновден обичай – избирането на Трифун (Цар на лозята и виното). За целта Иван Петров бе измайсторил разкошна корона от лозови пръчки, бръшлян и дрян – все свещени за българина растения. Красивата трифунска корона бе положена на няколко глави – за радост и за здраве на всички участници!
В каменишкото отбелязване на Трифон Зарезан чевръстите самодейки бяха украсили с бръшлян и червен конец менче, което бе напълнено с винце и от него отпиха с наслада всички. По този начин се доближихме и до онези позабравени тракийски обреди, посветени на бога на веселието и виното Дионис, който наричали още Загрей и Сабазий! Във възпроизвеждането на обредите за Трифон Зарезан активно се включиха с наричания, пригласания и опитване на гъстото омайно винце Траянка Величкова, Анелия Стайкова, Борис Иванов и Светослав Радев. След всяко отпиване от благословената напитка, те изричаха по благословия: „Колко сажди по комините, колко орехи по дървята, толкова грозде по лозята”!
След „избирането на цар на лозята”, чиято роля се падна Атанас Атанасов с подгласници Иван Петров, Власаки Власаков и Мартин Димитров, стана време за веселба и богата трапеза, която бе спретната в Пенсионерския клуб – за здраве и благоденствие за цялото китно село Каменица! Тодорка Пашова и Иван Петров ритуално разчупиха шарената питка, от която си взеха всички присъстващи – отново за много здраве и късмет.
Някога на първия, втория и третия ден от Трифунците всеки орач всяка заран е турял на ралника по няколко живи въглена, като наричал всеки един от тях на нещо, на пример единия въглен представлява жито, другия ечемик, третия – кукуруз, четвъртия – сено, петия – грозде, шестия – гръсти (коноп), седмия – овес и прочее, все земни произведения. Тези въглени стоели на ралника през цялата нощ и на сутринта се гледало – кой от въглените се е разсипал и станал на пепел, а кой е угаснал и останал цял въглен. Въгленът, който е станал на пепел, предсказва, че ще има берекет от това земно произведение, на което е бил наречен; целият угаснал въглен предсказвал, че от това произведение няма да има берекет (по сведения на етнологът Димитър Маринов).
Има и няколко поверия, характерни за Трифунците:
– Ако през Трифунците вали сняг на парцали, през лятото ще роят пчелите добре;
– Ако вземеш пари на втория Трифунец (Сретение Господне), ще вземаш през цялата година; ако ли дадеш – ще даваш през цялата година;
– Ако на втория Трифунец времето е хубаво, то ще бъде 40 дни все такова. Вярвало се, че на този ден, като излезе човек из къщи, каквото срещне, такъв ще му бъде късметът през цялата година.
– На третия ден (3-ти февруари – трети Трифунец), наречен още Семен, Симон, удряли главните, за да бягат змии и гущери. Някъде му казвали и Божа майка.
Подготви: Петя Чолакова
