„Тя е къпала всичките ни деца – сега трябва ние да окъпем нея“
Старата традиция в Средногорието на Бабинден бе отбелязана по стар стил! С ритуално окъпване по места отбелязахме Деня на родилната помощ, както е кръстен днес, а иначе запазен в народната памет като Бабинден, който се явява част от трите поредни дни, посведени на водата, на очищението, на кръщението, на младите майки и на раждането на нов живот.
Едно време Йордановден, Ивановден и Бабинден са се отбелязвали на 19-ти, 20-ти и 21-ви януари. Отдава се почит на Бабата (акушерката) – за здраве на децата и за здраве на родителките. Извършвали са се три ритуала. Първият е къпането на децата от бабата или червяване на децата. Вторият ритуал е гощавката в дома на бабата, а третия е влечугането на бабата, т.е. къпането на бабата.
В т. нар. „езически“ времена този ден е бил посветен най-вече на вещата жена, която помага да се появи новият живот – да се изроди бебето и то да поеме своята първа глътка въздух. Този ден е посветен на онази, която поемала новия живот в ръцете си и чрез тайнствени думи и действия му помагала да се задържи във физическия свят. Орисвала го да бъде здрав, благославяла го с живот и здраве. Когато бабата била викана да помага при раждането тя измивала ръцете си и поемала към дома на родилката. Там огнището вече горяло и тя била посрещана с огромна почит и уважение. Поливали й пак да се измие. Този път ритуално. Бабата не разрешавала много да й се бъркат и думата й била закон. Приготвяла гореща вода, и затваряла прозорците. Пространството било превръщано от обикновена стая в сакрално място. Освен всички физически действия, които извършва една акушерка, бабата използвала и магия. Да, може да ни изглежда странно днес, но в миналото магията била неразделна част от живота ни. Магични действия и баене придружавали човека от момента на раждането му до момента на смъртта.
Бабата отваряла всички заключени врати и развързвала всичко, което било вързано на възел в къщата. Вериги, ако имало усукани, веднага ги изправяла, че да не се усуче пъпната връв на бебето. Чорапи, ако родилката имала обути, бабата смъквала с думите „Както този чорап се свлича, така да се свлече и бебето“. Всички завързани чували се развързвали, за да се развърже утробата на родилката. Всичко затворено се отваряло пак по същата причина.
Как са се извършвали ритуалите едно време – по записките на етнографът Димитър Маринов (със съкращения):
Къпане или червяване на децата
Още от Богоявление бабата ще приготви масло (прясно биволско или краве), мед, просо, китка от здравец и червен влас (вълна). И сутринта, много рано ще отиде във всяка къща, дето е бабувала. Там първо ще окъпе всяко дете, което е пеленаче, на по-големите умива очите, а пък момите и булките поръсва от уроки.
Като окъпе детето, тя го маже с масло и мед. Туй мазане илимиросване на някои места му казват още червяване, т.е. черви децата. Докато ги черви, бабата блажи, т.е. благославя.
В Панагюрище, като окъпе детето, бабата, ако детето е момче, маже с масло и просо перчима му, а брадата и мустаките с бяла вълна. Тук бялата вълна означава старост, да остарее. Тая вълна се усуква наляво и се прави на връвчица. Когато детето проходи, гуждат я в цървулеца. Цървулчето е от коза, т.е. от козя кожа. Това се прави, за да скача детето като козле.
Гощавка в дома на бабата
Като обиколи всичките къщи, бабата се връща в къщи и се приготвя за гощавка. На Бабинден всяко родителка, която има деца, ще стане много рано, та децата й да са ранобудни, ще вземе кърпа и в кърпата ще върже пари и ще отиде при бабата; едни отиват с децата. Тук родителката полива на бабата да се умие и я дарява с кърпата, а бабата поръсва родителката и детето.
Този ден на децата се гуждат на коленцата пеплец и ги карат да го лизнат. Туй правят да не ловят бабици.
Приближава обяд. Всяка жена, на която бабата е бабувала, приготвила е всичко: прясна погача, кокошка, млин (баница) и бъклица с вино. Това, турнато в тепсия или в друг съд, увива се с чиста кърпа или месал и жената го отниса в дома на бабата. Там ще има празненство, угощение. И бабата е наготвила като за сватба или за кръщене. Всяка жена, която влезне в къщата, посрещната от снахите или дъщерите на бабата, ще отиде при бабата, която е седнала начело на трапезата, ще й целува ръка и ще й подаде донесеното. Бабата го приема и го подава на снахите си, а дошлата жена сяда на трапезата.
Най-после време за обяд е дошло и всичките жени са дошли. Бабата се прекръства, започва да яде, като поканва и другите да ядат. Като се наядат бабата първа ще запее старински песни, след нея начинят да пеят и другите. В туй време влизат двама-трима гъдулари или цигулари и развеселяването почва по-силно.
Когато мине обядът, почват да идват и мъжете. Почват се игрите, в които взимат участие не само жените, но и техните мъже. Хорото трае някое време, додето дойде ред бабата да поръси трапезата. Бабата зема решето, гужда в него просо и почва да сее трапезата и жените, за да раждат. След туй стават мъжети и един хваща бабата и казва на другите: „Тя е къпала всичките ни деца – сега трябва ние да окъпем нея“.
Жените се изперчват и казват: „Ние ще я откупим, недейте я къпа“. Мъжете се скланят. Всяка жена хвърля по някоя пара в същото решето, с което е сеяно просото.
Веселбата става обща. На двора вече свирците свирят и всичките жени с мъжете си излизат и почват да играят. Излиза и бабата. Тя се облича в горните си дрехи, забражда от двете си страни на главата две китки здравец и излиза.
Влечугане
На двора стои вече приготвен колесар (кола на две колелета). Щом се покаже, свирците почват да свирят по-силно, на ръценици; две жени и двама мъже заиграват ръченица, а другите поемат бабата и я слагат на колесаря. Четири мъже напред теглят, а четири жени назат бутат и бабата, седнала на колесара, тръгват да я влечугат, т.е. да я къпят в реката. Цялото село се присъединява към празненството. Откарват я през цяло село към полето или край реката и там ще излеят на главата й една чаша вода. С това влечугането се е свършило. Връщат я пак у дома със същото тържество, с песни, свирки и хора.
Като я доведат в дома, ще я свалят от колесара и ще я внесат в къщи на ръце. Сега всички жени ще й целунат ръка и ще я надарят коя какво е приготвила, но повечето я даряват с пешкири или кърпа, в които има вързани по лев или повече според състоянието.
С това се свършва влечугането, свършва се и Бабинден. всеки си отива у дома…
Трохици са останали в паметта ни от тези тържествени ритуали, които са се изпълнявали стриктно едно време. Нарушили сме последователността на дните, разделайки Богоявление и Ивановден от Бабинден. Макар, че на някои места те се отбелязват редом по нов стил, на повечето първите два се отбелязват по нов стил, а последният – заключителен, се празнува по старому с нови порядки. Денят е посветен на акушерите и гинеколозите, иззели функциите на Бабата, която бабувала във всяка една къща. И днес изказваме благодарност на онези, които практикуват тази благородна професия, но се е загубила цялостната почит и уважение към израждащата и първа докоснала се до новия живот – вещата жрица, изричаща тайни слова за добре дошла на всяка нова раждаща се на земята душа.
Честит ни Бабинден по стар стил! Отбелязахме го в Мирково, Копривщица, Петрич, Карлиево, Златица… В Чавдар ще го направят на 25-ти януари! Измихме ръцете, подарихме букетите, хапнахме от бонбоните! И преброихме новородените през изминалата 2019 г. Към тях прибавихме и тези, които се появиха на бял свят през януари 2020 г. Не са много, на са чакани, обичани. Нахлузена им е надеждата за по-добро бъдеще, което да донесат на Родината ни! Да са здрави и честити! Да бъде!