Водокъщи, Водици, Богоявление. В българските народни вярвания дните от 5-ти до 7-ми януари са посветени на водата и нейното пречистване. Затова и повечето ритуали, които са се изпълнявали по нашите земи са свързани с кръщението и освещението на водата.
Йордановден наричат още Мъжки водици. Срещу него е третата – последната кадена вечер.
Народното вярване утвърждава, че през нощта срещу Богоявление тъкмо в глуха доба се отваряло небето и който можел да види това, всичко що пожелае, господ му давал. На този ден се отнасят иконите от всички къщи на реката и след великия водосвет ги потапят във водата. По време на потапянето на иконите всички момичета си умиват лицето и ръцете, за да бъдат през годината бели-червени. Вярва се, че ако на този ден замръзне китката на попа, с която ръси, ще има много голям берекет.
Православната вяра е обединила празника Богоявление с празника Кръщение Господне, приемайки, че при кръщението на Исус на река Йордан се появява Бог в своята триединна същност: Синът –Христос, Святият дух – във вид на гълъб, който каца върху Христос, и Гласът на Небесния Отец (Глас Божи), който оповестява, че Христос е Негов Син. Според православния календар празникът Йордановден ознаменува кръщението на Иисус Христос от Йоан Кръстител в р. Йордан. В момента на кръщението небето „се отваря“ и Светият дух слиза върху Христос във вид на гълъб, а от небето се разнася глас: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение“. Оттук и названието на празника.
Почти във всяко едно населено място от Средногорието на 6-ти януари бе хвърлен кръст в студените води и смелчаци скочиха да го вадят. В Мирково спазиха традицията и на 6-ти януари първо отслужиха света литургия в черквата, след което свещеник Николай Словчев извърши водосвет и освети водата. Множеството миряни се отправи пеша от храма към реката за хвърляне на кръста. В шествието се включи и кмета на Община Мирково Цветанка Йотина, секретаря Цвета Попова, общински служители, граждани и гости.
Да извадят светия кръст от водите на реката се хвърлиха няколко души още преди отец Николай да го хвърли, размътиха водата и кръста се загуби в камъните. Близо половин час го търсиха Даниел Гьорев, Иван Чалъков, Христо Петров, Евгени Цветков и Евгени Ковачев, но не успяха да го открият. В търсенето се включиха и останалите присъстващи. Направеният от мирковските кукери бент бе отприщен – къде с ръце, къде с лопата, даже гребло бе донесено, за да може да се открие кръста на Богоявление. Накрая се наложи да бъде извикана специализирана техника. Въпреки трудностите, мирковският кръст бе намерен още на Йордановден и с това лошата поличба бе предотвратена. Към 14:00 ч. кръста беше спасен от Ивайло Шопов. Случайност или не съвсем, на 7-ми януари спасителя на мирковския кръст празнува… От кал да е Иван да е! Честито!
И в Пирдоп богоявленският кръст бе изгубен, но пирдопчани нямаха късмета на мирковчани. Едва на Ивановден той бе спасен от челопечанина Ненко Панчев.
Едно време хвърляне на кръст в реките не се е практикувало навсякъде. Извършвало се е къпане, на места известно като хаскане. След великия водосвет се събирали 5-6 души, които ще ходят по къщите да хаскат (къпят). Наричали ги къпичари. Те къпели за здраве пеленачета деца, главеници (които са сгодени), булки и младоженци, които са се оженили тая зима, а и тези, които за пръв път посрещат водици оженени.
Обичаят къпане е бил общ – навсякъде се е извършвал, но на Ивановден. Така, както и сега се прави в Челопеч.
Едно време по Богоявление се е извършвал и още един ритуал, наречен „тайани“. Вечерта на 6-ти срещу 7-ми януари се обнизвал един гюм (бакърен съд) с всякакви цветя, слага му се тел като на булка, като го взимат от булка, която е говяла (това е отделен период от време за булката след венчавката). Бакъреният съд се е покривал с превес – „с една дума, ще го украсят като булка“, след което го слагат на главата на момиче. Около това момиче се нареждат други момичета, улавяйки се за ръце, но така наредени, че най-високата от тях да бъде най-отпред, а най-ниската – най-накрая. Така наредени са ходели по чешмите да пеят песни. Даряват ги с брашно, пари и друго. В Крушово в гюма слагат пръстени и чий пръстен бъде по-обелен, тая мома ще се ожени по-бързо…
Видно е от записаното от българските етнографи, че ритуалите по Богоявление се извършват предимно от жените и са посветени изцяло на водата и нейното очистване. Радостно е, че в Мирково се придържат към старите традиции и се опитват да ги извършват така, както са били, наблягайки преди всичко на църковната служба, великия водосвет и литийното шествие, с което отдават почит към свещената за българите вода.
Подготви: Петя Чолакова (текст и снимки)
Използвани са материали от книгата на Димитър Маринов „Народна вяра и религиозни народни обичаи“.
Албум от събитието: „Средногорски БАГРИ“ във facebook