На 20-ти юли в село Антон празнуват Свети Илия в изградения от майстор Никола Германов от с. Смолско храм „Свети Пророк Илия“, чиито основи са положени в далечната 1893 г. Завършен е през 1895 г., а официално осветен през 1897 г. Край храма вчера се суетяха антончани, които не пропускат да запалят свещ и уважат светиите, на които са посветени множеството параклиси по антонско. По обяд в двора на черквата бе раздаден и курбан за здраве. Отец Недко отслужи света литургия. Имаше и музикална програма с изпълнение на гайдари.
Свети пророк Илия е един от най-тачените светии по българските земи, като на него са наречени свети места, оброчища и са изградени параклиси и православни храмове в средногорските Копривщица, Антон, Пирдоп, Челопеч, Каменица и Буново.
По случай храмовият празник поздрав към антончани отправи кмета Андрей Симов: „Уважаеми жители и гости на Община Антон, Приемете поздравленията ми по случай храмовия празник на православен храм „Свети пророк Илия“ в село Антон – 20-ти юли „Илинден”. Пожелавам на всички Вас, както и на именниците, които празнуват днес здраве, благоденствие и дълъг живот изпълнен с вяра! Честит празник!“
Илинден е последният от летните празници, който се почита за предпазване от градушка и от гръм. Според запазената ни народна вяра Свети Илия, наричан още „старият светец“, е най-могъщият повелител на небесната влага, на светкавиците и гръмотевиците, затова и се е наричал още Свети Илия Гръмовник, Гръмоделец, Гръмоломник. Почитал се е като повелител на небето и огнените стихии. Преданията разказват, че докато светеца препускал по небесата с огнената си колесница, от копитата на четирите коня изскачали искри, чувал се тътен и така се получавали мълниите и гръмотевиците. Традицията повелява на Илинден да се коли за курбан най-старият петел (наричан баща), в чест на господаря на гръмотевиците и светкавиците. Приготвят се и обредни хлябове – боговица и колач за свети Илия.
Илинден е еснафски празник на кожари, кожухари, абаджии, керемидари.