По дирите на копривщенските майстори отдавна върви арх. Ивелин Любенов, разкривайки непознати щрихи от техния живот, издълбани в опазени по чудо старини. Ето и част от неговите открития, публикувани във Faceboоk:
Тъй като няма снимка на даскал Харалампи Натов, публикуваната снимка е илюстративна. Надгробието е от двора на копривщенската църква, засега не мога да го разчета…
Протойерей Хараламби (Лало, Ламбо) Найденов Натов Попов. Роден е през 1833 г. в Копривщица. Първият български учител в Ениджия, Лозенградско. Вече юноша, Лало се углавил чирак, а по-късно – калфа при прочутите тогава копривщенци майстори-абаджии в Одрин и Цариград. Така научил шивашкия занаят.
През 1853 г. Лало Натов става помощник чирак на своя учител в българското училище в махала “Калето” в Одрин, построено от коприщенеца х. Найден Кръстевич. За първи път Лало Натов постъпил учител през 1860 г. в с. Ениджия.
…Преди десет години някое си копривщенче по име Ламбо (Лало), което дирело място за учител, минало през това село и в празника на заранта (Димитровден) казва им слово от Софронието, което носил в торбичката си.
Ениджийци, които до този ден не били чували проповед на български, възрадвали се и като им паднало на сърце, цанили Лала за учител, който се преструвал, че отива другаде. Три години им учителствал с цена 3000 гроша годишно и в училището преподавал наустница, псалтир, апостол. Но в това време ениджийци претърпели доста гонения от гръцките партизани, задето подкачили да се учат на българско. Но блажен е, който претърпи до конца.
Като останаха непоколебими и непобедени за учението на езика им, техният пример се разпространи наскоро по околността.”
Димитровден 1860 г.
Даскал Лало заел десния клирос. Знаейки отлично гръцки език, когато свещениците, местни жители българи гръкомани, почнали да служат на гръцки, даскал Лало им отговорил на български. След причастието той се качил на амвона и на български започнал проповед. Богомолците, които дотогава не били чували българска проповед, заплакали от почуда и радост. Жените плакали от умиление, шепнейки помежду си: “Откъде ли е това момче? Блажена майката, която го е родила! Най-после и ние бяхме честити да чуем в черква българска реч!”
Даскал Лало бил непримирим противник на гръкоманите в селото. Той обединил родолюбивите селяни около себе си и с пълното съдействие на Филчо войвода, наскоро излязъл в нелегалност, гръкоманите били разгромени. Озлобен от това, гръцкият владика наклеветил даскал Лало пред турската власт като бунител на народа. Арестували го и го изпратили на заточение в Диарбекир. След дълги ходатайства пред Одринския валия, на тамошния българин търговец Георги Карамихалев, той бил освободен.
От Ениджия Лало Натов се преместил в с. Булгаркьой, а на следващата година в с. Дерекьой, М. Търновско. И тук той учителствал три години (1865-1868).
През 1869 г. се прибрал в Копривщица, където почивал една година и се задомил. По настояване на християните от голямата българска колония в Одрин, в която имало и много знатни копривщенци, през 1870 г. Лало Натов е бил ръкоположен от епископ Доротей за български православен енорийски свещеник при българската църква “Константин и Елена” в квартал “Киришханата”.
В Одрин Хараламби Натов прослужил три години и към средата на 1873 г. по молба на копривщенеца, пловдивският митрополит Панарей го назначил за архиерейски наместник в Копривщица. След 32-годишна служба в Копривщица Хараламби Н. Попов бил пенсиониран през 1906 г.
И допълнително намерих:
1779 г., новопростроените параклиси в манастира „Хилендар” – със средствата на видните копривщенци поп Найден, Хаджи Вълко (Чалъков), Хаджи Нейко, Хаджи Станьо и Петко Муравеника е изграден и украсен параклисът „Св. Димитър” заедно с околните килии
Поп Найден (Нато) е прадядо на даскала
Вечна им памет!
Източник: арх. Ивелин Любенов
Арх. Ивелин Любенов е завършил “Архитектура” във ВИАС, София, катедра “Опазване на архитектурното наследство”.
(Текстът за х. Матов е от „Необикновената съдба на малоазийските българи“…)