Кръст и кама. Свобода или смърт. Облякъл расо, препасал сабята върху него, хванал оръжието в ръка, поп Недельо Гърков от с. Мирково, област Софийска е една от големите фигури в Хвърковатата чета на Георги Бенковски. Кръстоносец. Той бил пазител на клетвата, пред него мъжете давали обет да не щадят живота си за обществото.
Поп Недельо Иванов (Гърков) е роден през 1842 г. в с. Мирково. Останал от малък сирак, той е отгледан и изучен от даскал Захари. Учителствувал в родното си село, после в Поибрене. Там станал свещеник по покана на жителите на селото. В църквата „Света Троица“ устройва килийно училище и обучава децата на четмо и писмо.
Свещеник Недельо рано влязал в основания от Васил Левски революционен комиет и къщата му била убежище за Апостола. Чест гост е бил и Георги Бенковски.
Избухва Априлското въстание. На 22 април в Поибрене влиза Хвърковатата чета. Населението я посреща извън селото. Начело с кръст в ръка и оръжие в другата върви свещеник Недельо. Биело дървеното клепало и зовяло за бунт. Бенковски произнесъл пламенна реч и накрая се провикнал: „Свещеник Недельо, бъди готов. Да вървим и вдигаме хората на оръжие. Двадесет и пет души тръгнали към селата: Каменица, Раковица и Мухово с известие, че въстанието е почнало и всеки трябва да бъде готов. Навсякъде забиват камбани, ехтят гърмежи. Всички плачат от радст и пеят бунтовни песни, на този ден става освещение на Самарското знаме ушито от Райна Княгиня.
Голямо сражение се води в околностите на Петрич, в което участват мирковските въстаници: поп Недельо, Захари Щерев, Нено Н. Къркеланов. Числеността на хвърковатата чета нараства на 500 човека.
На 12 май в селото пристига Кафъз паша и издава заповед всички да се прибират по домовете и да стоят там. Поп Недельо успял да се укрие в село Смолско, но тук бил предаден и заловен.
Пътят на Хвърковатата чета през землището на село Мирково
От Петрич четата се отправя към Стара планина. В нощен мрак прегазва смолешката река, преминава местността „Мурта“ и „Шавара“, слиза в буновската река през местността „Света Петка“ и бърдо стига до Стара планина. Тук започва най-трудният път за конната чета, която при изгрев слънце стигнала връх „Баба“ и седловината „Мара Гидик“ и навлязла в етрополската гора.
Поп Недельо бил откаран в София – мъчен и осъден на смърт чрез обесване за бунтовническата му дейност. В деня на обесването пристига телеграма от Цариград, че осъдените на смърт се пожалват с доживотен затвор. Бунтовникът е изпратен на заточение в крепостта Акия Сен жен д-Арк в Сирия, където престоял във вериги осем месеца. По силата на Сан Стефанския мирен договор всички заточеници били освободени.
Преживял ужасите на кървавата драма по време на Априлското въстание, след много мъчения и страдания поп Недельо бил щастлив да дочака Освобождението на България. Неговите спомени от времето на въстанието използвал Захари Стоянов в своите „Записки по българските въстания“.
Недельо Гърков починал 1909 г. Погребан е в църковния двор на село Поибрене. Училището в селото е носело неговото име. В памет на героичния участник в Априлското въстание една от улиците в село Мирково се нарича „Поп Недельо“. В читалището в селото ни има рисуван портрет: отпред в ръце държи кръст и оръжие символ на вярата в борбата.
Кръстът, пред който са се клели въстаниците са намира в музея в гр. Панагюрище, на него се чете надпис:
„Московското и Петербургското словенско общество украсиха настоящия кръст в памет на оная велика роля, която е имал в съдбата на България“.
С този кръст свещеник Недельо и настоятел на Татар Базар манастир „Св. Никола“ Кирил са подали знак за народното въстание на 20 април 1876 г. в Панагюрище под водителството на Георги Бенковски.
Из материалите: „История на Мирково“
Цонка Маринкова