През октомври община Челопеч организира и проведе Национален литературен конкурс “Харалампи Харалампиев – поет на света”. Едно от предизвикателствата на конкурса бе към поетите от страната, а другото към тези, които умеят да рецитират стихотворения. Официалното награждаване на победителите се проведе в салона на читалище “Труд и постоянство” с участието на ВГ “Средногорски звън”, ТС “Българче” и учениците от ОУ ”Св. Св. Кирил и Методий”.
Христина Борисова Главанова от гр. Севлиево получи най-високата оценка на журито с творбата си “Писмо до поета от Челопеч”. Второто място зае творбата на Петрана Николаева Петрова от гр. Враца. Ваня Велева от гр. Ямбол със стихотворението “Клада на поета” остана на трето място.
Но кой е Харалампи Харалампиев?
Той се ражда в Челопеч на 20.10.1933 г. Завършва Българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. Бил е учител и журналист. Работил е като секретар на печата в Министерството на просветата и завеждащ отдел в Съюза на българските писатели. Член е на Съюза на българските писатели и Съюза на българските журналисти.
Харалампи Харалампиев дарява на света 15 книги, сред които стихосбирките му „Признание“, „Отглеждане на зърното“, „Оковани думи“, „Сталактити“, „Небе за камбани“, „Пет минути за обич“, „И ще бъда…“, както и книги за деца, либрета за детски мюзикъли, стихове за детски песнички, автор е на многосериен ТВ филм. Творбите му са преведени на няколко езика. Носител е на приза „Златна лира“ за поезия, „Златно перо“ за журналистика, бронзов приз от „Златния Орфей“, носител е на орден „Св. св. Кирил и Методий“ ІІ степен. През 2002 г. името му е вписано в Международната поетична бибилиотека в САЩ.
Екипът на сп. “Средногорски БАГРИ” посвети свои творби на поета Харалампи Харалампиев, с които взе участие в конкурса.
Диана Петрова
= = = = = = = = = = = = = = = = = = = =
За поета
Поетите с жаравата
на делника живеят.
Държат в ръцете
жива вярата
и споменът за тях
държи ги живи.
Вплели в мислите си мислите
на тоя и на оня свят.
В душата битките човешки
не дават мира.
Словото звъни като
камбана,
поетите са първи,
преди всички.
Това е божи дар
и жив товар.
Но те го носят
с чест до края.
Поетите са думи,
със които
в хладен ручей
лицето си измиваш.
Поетите са чувство,
с което можеш
да политаш.
Затуй, поете, приеми,
че днес те връщаме
при нас,
отхвърлили законите
на времето.
Отваряме врати за твоя стих
и чуваме отново
твоя глас:
“Търсете ме, приятели, търсете ме.
През огъня на нестинарски обреди,
върху резеца на солена сабя.
Но никога назад не ме търсете,
макар да ви се струвам изостанал.”
Живей, поете,
Челопеч те помни,
и улиците помнят
твойте стъпки,
врати отваря и съдбата:
“Сърцето на поета у дома остава.”
Автор: Диана Петрова
= = = = = = = = = = = = = = = = = = = =
Поет и роден свят…
Разходил се по тъмните пътеки
набраздили снагата на Балкана,
набрал букет от млади билки,
запътил се към вечната Мургана.
Поете! Изгрев ли да срещаш?!
Ил Райко зайден да изпратиш…
Ти все с копнеж по лятото отминало
ще взираш поглед във невидимото…
В безкрая на летоброенията земни,
извезани от мамините пръсти,
ще се потяпаш в сладострастни откровения
за сгляди, за момински напеви и гънки.
Поете! Уловил мига безкраен
и подредил го в стих за роден край и стряха
като зърно засято във Земята
с надежда да покълне в синевата…
Примамват и Корминеш, и Каята,
шептят легенди, ромонят реки…
Ранима е душата на поета
решила чутото да улови!
Променят се дървета и полета,
ту жито се люлее, царевица, ръж…
Пред погледи пак реят се орлета.
Върви светът! Напред върви светът!
Поете! Тръгнал за отвъд без време,
поел последен дъх от млад пелин.
Ласкуни сбирал пъстри на колене
написал сетен романтичен стих.
Отрони календарът лист позлата
живот отрони, малък, заличим!
Мургана само горе пак нарежда
ритмично времето – сезон подир сезон!
Поет и свят! Красиво мигновение…
Пътеки вълчи канят на вървеж!
Светът поетен днес оттеква
от лист отронен, вплетен във куплет!
Автор: Петя Чолакова