ПОЗНАЙТЕ ИСТИНАТА – БЪДЕТЕ СВОБОДНИ!
„Ставайте братя, на оръжие мало и голямо за нашата мила свобода и независимост!… Трябва да покажим, че в нашите жили тече йоще старобългарска кръв и че мъчителите не са я съвсем изпили!… Нека никой не чека от другиго да го освободи. Нашата свобода от нас зависи!”…
Г. С. Раковски
* * *
На 03.01.2017 г. жителите на Пирдоп тържествено отбелязаха 140 години от Освобождението на града. На събитието присъстваха много официални гости, дошли да сведат глави и да поднесат венци пред подвига на всички онези, отдали живота и делата си на Освободителното дело не само в Пирдоп, но и в цяла България.
Старт на тържествата бе даден с възстановка на пирдопските събития от 3-ти януари 1878 г., в която се включиха местни самодейци и представители на НД „Традиция”. Официалните гости, домакините и представители на различни политически партии и организации, поднесоха венци и цветя пред паметниците на Тодор Влайков, кап. Михаил Баторски и паметника на пирдопските опълченци, находящ се в двора на НУ „Тодор Влайков”.
* * *
Пътят на българите към Освобождението е дълъг и труден: минава през борбите за създаване на независима българска църква, през Априлското въстание, решенията на Цариградската конфедерация, участието в Руско-турската война, Съединението и Сръбско-българската война, обявяването на българската независимост, Балканската и Междусъюзническата война, Първата и Втората световна война, та до днес.
За Свободата си българският народ в Нишкото въстание от 1841 г., в Априлското въстание от 1876 г. и битките на българското опълчение дава общо над 60 000 убити. Българският народ е заплатил с кръв и злато своето Освобождение, като е изплатил 32,5 тона злато на Русия в продължение на 12 години. Според Указ № 1144 от 1884 г. помощта, която оказва Русия на България, е струвала на българското население повече от 10 милиона и половина книжни рубли (реципрочната стойност на тези пари е 32,5 тона злато).
„Ний Александър І с Божията милост и народна воля, княз на българите, провъзгласяваме: Народното събрание прие, Ний утвърдяваме следующата КОНВЕНЦИЯ за изплащане от България на Русия разноските по окупацията на Княжеството от Руските Импер(аторски). Войски, съгласно с определението на Берлинский договор”.
Юридически България се възстановява като държава на 13 юли 1878 г. с подписването на Берлинския договор. Но възкръсването на българската национална държава не означава: пълноправно освобождение; пълна независимост; възстановяване на суверенитета върху всички български земи, признати с референдума за учредяване на Българска Екзархия и с решенията на Цариградската посланическа конференция.
Интересите на империите по това време, на всички без изключение, е да не се създаде голяма независима държава на Балканите.
Резултатите от Руско-турската война към деня на подписването на предварителния мир в Сан Стефано – фактическо примирие са следните:
Руската армия, заедно със съюзните румънски войски са окупирали Северна централна България. В Южна България са окупирани само Софийският санджак до Горна Джумая, долината на Марица до Одрин и пътят от Одрин до Сан Стефано.
В Черно море господства османският флот и от крайбрежието е окупиран само Бургас. В Западна България Сърбия е окупирала българските градове Ниш, Бела паланка, Пирот, Враня, Кула, Цариброд и Трън.
До сключеното в Одрин примирие Русия не е окупирала Видин и цяла Североизточна България, а в крепостите Русе, Силистра, Шумен и Варна са останали силни турски гарнизони.
Следователно цяла Македония, Беломорието, Родопите, цяла Североизточна България и част от Северозападна България, цялото черноморско крайбрежие с изключение на Бургас са останали под османо-турски контрол.
Затова и прелиминарният договор е фактическо примирие, което цели турските войски да се изтеглят без бой и тези територии да бъдат изтъргувани на истинските мирни преговори през юли в Берлин.
Никой окончателен мирен договор не може да даде на победителката повече земи, отколкото тя е окупирала по време на войната. Това е закон, който не може да бъде отменен по никакъв начин.
Например по време на Френско-пруската война от 1870-1871 г. Пруската армия стига до Париж, но към обединена Германия не е присъединена окупираната Североизточна Франция, а само Елзас и част от Лотарингия.
При това положение, особено когато не са окупирани Македония и Беломорието, а и цяла Североизточна България, не може да се очаква новосформираното българско княжество да е разположено в българските етнически граници. Впрочем тайните предварителни договорки на Русия с Австро-Унгария и Великобритания изключват това предварително.
Разпространеният от русофилско-комунистическата пропаганда мит, че Западните сили са извечни „врагове на България“, защото са предотвратили създаването на велика Санстефанска България, и до днес участва в хибридната война против опитите ни да създадем европейска, свободна и независима България.
Санстефанска България не е свободна и независима, а васално княжество, което трябва да остане под контрола на Русия, докато тя прецени, че положението „се е стабилизирало“.
В тайните руски документи тази България се обозначава като „Балканска област“ и „отвъддунавска територия“. Санстефанска не е целокупна историческа България, защото Русия отнема от България Северна Добруджа за себе си и по-късно я разменя с Румънска Бесарабия. Нишко и долината на Българска Морава са предадени по прелиминарния договор на Сърбия. Но Сърбия е окупирала и български територии чак до Драгоман и Трън, както и Кула на северозапад. Едва с Берлинския договор тези земи – Цариброд, Трън и Кула – се връщат на България.
Благодарение на Великобритания и Германия в Берлин останалите под турска окупация Варна и цяла Североизточна България, както и Софийският санджак се дават на Княжество България.
Признатата от всички Велики сили на конференцията в Цариград естествена и разумна българска етническо-конфесионална граница на Екзархията (наистина без Беломорието, в което българите са конфесионално разделени – патриаршисти, екзархисти и мюсюлмани!), но за сметка на това с цяла Добруджа и с целия Нишки санджак – е в интерес на българските национални интереси, защото е въпрос на време присъединяването на Беломорието.
Тончо Жечев пише, че в основата на освобождението е било очертаването на народността, езика и вярата в границите на Българската екзархия и че тъкмо руската намеса е предотвратила естествения път към освобождението и независимостта на българите в рамките на и без това разпадащата се Османска империя.
Свидетелства на Ф. Достоевски:
„…Помня, че още преди обявяването на войната бях чел в наши най-сериозни вестници предвиждания за шансовете в предстоящата война и за необходимите разходи и излизаше, че безспорно, „навлизайки в България, ще бъдем принудени да изхранваме не само нашата армия, но и умиращото от глад българско население“… та с така изградена представа за българите ние тръгнахме от бреговете на Финския залив и на всички руски реки да проливаме кръвта си за тях – поробените и изтерзаните, и изведнъж видяхме китните български къщички с градинки около тях, цветя, плодове, добитък, обработена земя, която богато се отблагодарява за грижите, и като връх на всичкото по три православни църкви на всяка джамия – и ще се бием за вярата на поробените! „Как смеят!“ – кипнаха мигновено оскърбените сърца на някои освободители, лицата им пламнаха от обида. „Ами ние сме дошли да ги спасяваме, значи те трябва да ни посрещат едва ли не на колене. Да, ама те не коленичат, те ни гледат накриво, даже май не ни се и радват! Не ни се радват на нас! Вярно е, посрещат ни с хляб и сол, ама гледат накриво, накриво!…“
Информация и снимки: Интернет