Днес, на 14.02.2020 г. по стар стил петричани отбелязаха Трифоновден и извършиха древния ритуал по зарязване на лозите! Самодейци от местното читалище съвместно с членовете на пенсионерския клуб отпразнуваха подобаващо деня на виното и любовта. Облечен в народна носия общинският съветник Николай Лилов извърши ритуалното рязане на посадените наскоро лозници, пожелавайки плодородие и берекет.
Първоначално в България на 14 февруари се чествал Трифоновден – в почит на Свети мъченик Трифон, смятан за покровител на лозарите, винарите и кръчмарите. След приемането на григорианския каленар празнуването му се измества на 1 февуари, а 14 февруари започва да се отбелязва като Деня на лозаря. Въпреки разминаването и объркването, в българската традиция двата празника продължават да се преплитат, за което свидетелства и фактът, че светецът често е изобразяван като младеж, който носи различни инструменти за рязане.
Според етнографи честването на Трифон Зарезан води своето начало още от времената на траките. Ароматното и силно вино, произвеждано от тях, било прочуто в цял свят. Според траките упойващият ефект на алкохолната гроздова напитка помагал на жреците да влезнат в контакт с боговете и по тази причина те създали култа към нея.
Тракийският бог на плодородието, виното и веселието е познат под името Дионис (Загрей, Сабазий) и се смята, че именно Свети Трифон е негов по–късен „наследник“. Въпреки че в житието му не се споменава нищо свързано с лозя и вино е факт, че празникът на светеца почти съвпада с честването на Дионисиевите празници, по време на които буйните вакханки танцували с малки сърпове в ръка в чест на виното.
Трифон Зарезан е обвързван с много ритуали. Традицията повелявала стопанката да стане рано сутрин и да омеси и опече обреден хляб, украсен с лозово листо. Освен питата задължително се приготвяла и кокошка, пълнена с ориз или булгур. Тя поставяла всичко заедно с бъклица с вино в нова вълнена торба и с този товар изпращала мъжа си на лозята. Там стопанинът се прекръствал и с косера отрязвал три пръчки от три корена. От пръчките правел венец и закичвал калпака си, а корените поливал с донесеното вино, светена вода и поръсвал с пепел, запазена от Бъдни вечер – този ритуал се нарича „зарязване“.