На 20-ти януари православната църква почита преподобни Евтимий Велики (377-473), както и паметта на българския патриарх свети Евтимий Търновски (ок. 1327 – 1402). Народните имена на празника са Евтимовден, Ихтим, Ихтима, Петльовден, Петларовден. Посветен е на здравето и на половото съзравяне на юношите.
Петльовден се свързва с обредното колене на петел във всяка къща с мъжка челяд. По нов стил се празнува на 20-ти януари, по стар стил – на 2-ри февруари. Това се прави на прага на пътната врата, като се гледа кръвта да опръска наоколо. Обредното лице, което коли петела, трябва да бъде юноша,който е нямал още сексуални контакти. Наричали са го петелар. С кръвта на птицата са правели кръстен знак по челцата на момченцата, за да са здрави през годината. С кръст пак от тази кръв бележат и външните страни на портите.
Костите на жертвения петел се изхвърлят в реката, краката му – на покрива на къщата, а перата се запазват и с тях бабите кадят болни и урочасани деца. С част от петльовите пера се украсяват специално приготвени за празника знамена, които се наричат колуни.
За празника майките на момчета изпичат пресни пити и кравайчета, завиват баници и зелници. Сваряват гозба от петела, носят я в черквата да я освети свещеникът и после, заедно с краваите и баниците, я раздават из махалата за здравето на момчетата. В семействата с момиченца се коли ярка.
Вечерта преди Петльовден майките водят децата си в черква да целунат иконата на свети Евтим. Оставят под нея пресни питки или 40 малки колачета, пари и олио – дар за светеца.
„Свети Евтим удря земята с пръчка и така я затопля и билките започват да поникват„, е разпространеното вярване. И този светец, като Свети Атанас, има за задача да помага на природата за идването на пролетта!
Шири схващането за свързаност на основния обред на празника – коленето на петел – с широко разпространената легенда за цар Ирод, по чиято заповед обезглавили всички мъжки деца, за да умре и Христос. В някои селища на страната се среща практиката да се коли петел за стар ерген, за да се ожени.
Традиционните ястия на Петльовден са тиганици (с яйце и сирене), кравайчета и зелник. Жените приготвят и три вида гозби от петел: петел с ориз, с кисело зеле и петел с каша от брашно. Именници на този ден са всички, които носят името Евтим.
Отбелязването на Петльовден е характерно предимно в Североизточна България, като се наблюдава свързаност с бабинденската обредност. На този ден, на който се извършват ритуали за здраве и нормално полово съзряване на юношите, всички баби акушерки също колели петел в дома си, като приготвяли три различни гозби. Закичена с перо на главата, взето от опашката на петела, бабата посрещала всички майки на мъжки рожби, които е отродила. Гостенките при пристигането си я дарявали с къделя вълна и поставяли на шията ѝ нанизи от червени люти чушлета, китки и петльови пера. След това сядали около трапезата, приготвена от бабата и наставало веселие.
Бабата прекадявала жените под полите и изричала специална благословия: „Както висят по мене къделите и чушките, тъй мъжете да правят повече момчета и момичета, а жените да ги раждат!“. Възприемало се, че вълната и чушките, с които майките даряват бабата, символизират женското и мъжкото начало, от които зависи продължаването на рода.
В по-ново време се разпространява и версията, че коленето на петел на 20-ти януари е заради отвличането на деца за еничари от кърждалиите, които ходели от къща на къща и принуждавали родителите да дадат синовете си или сами да ги убия. За да запазят децата си, бащите заколвали петел и правели с неговата кръв знак на вратата, като така заблуждавали турците, че са погубили синовете си. Тази версия не звучи достоверно, тъй като едва ли с малко намазана кръв по вратника, турците са се лъгали и не са проверявали в къщата дали момчето е живо, за да го вземат.
Подготви: Петя Чолакова
по материали на Димитър Маринов, Рачко Попов и Валентина Шарланова