На 18 (6) юли 1837 г. в Карлово изгрява звездата на българската свобода. Ражда се Васил Иванов Кунчев, изковал името си в темелите на българската история със своето самоотвержено дело за благото на българския народ. Апостола. Левски. Дякона.
Ваклуш Толев пише за Левски: „Той е иконата на българската свобода, живото вълмо на българската бъдна историчност“, нареждайки го на иконостаса на националната ни история редом с Аспарух Основателя, Симеон Просветителя, Климент Охридски Азбучника, Отец Паисий Будителя и други величествени безсмъртни българи.
„Васил Левски е дарен с обсега на голямото мислене на държавник, на молитвеник, на бунтовник. Той свещенодейства само през един олтар – народа, дава на людете само едно причастие – революцията; обрича и дава само една жертва – себе си, взимайки за своето дело път от Христа, кръв от народа и воля за живот от идеята за свобода!“ (В. Толев, из книгата „Духовни дарове на България“, том II).
През пролетта на 1862 г., по призива на Георги Раковски, Васил Кунчев се отправя за Белград, за да се включи в Първа българска легия. В Белград получава и бойното си кръщение, и името Левски. По препоръка на Раковски е избран за знаменосец на четата на Панайот Хитов. След тримесечен поход по Стара планина четата преминава в Сърбия, а Левски заминава за Белград. От този тримесечен поход на знаменосеца Левски имаме записани спомените за битката, състояла се над Златица, в която участват войводите Панайот Хитов, Желю Войвода и Филип Тотю.
С помощта на „Млада България“ била отпечатана изготвена от Иван Касабов „Прокламация от името на Привременното правителство в Балкана“, която трябвало да послужи на Левски като доказателство за сериозността на неговата мисия и същевременно да илюстрира идейната близост с делото на Раковски и Тайния комитет. С нея Левски стартира своите обиколки из българско за създаване на революционни комитети.
Велико негово дело е създаването на Вътрешна революционна организация, учредявайки почти във всяко кътче на Родината революционни комитети, следвайки убеждението „Нашето дело зависи от нашите собствени усилия“. „Дълг ми бе! Сторих го!“, казва Васил Левски, преброждайки свидното Отечество надлъж и нашир.
През 1872 г. в Златишкия метох Васил Левски основава един от тайните си комитети в Средногорието. Има сведения, че такива той е основал и в Челопеч, Мирково, Буново, Пирдоп. Известни са имената на девет членове на златишкия Революционен комитет, като трима от тях влизат в управата на града след Освобождението.
От писмата на Васил Левски се разбира, че той е пребибавал в Златица, като на три от тях собственоръчно е написал – „получено в Златица“ И на 18-ти юли 1872 г. Левски е получил писмо в Златица, от което може да се заключи, че преди 147 години на този ден Апостола на българската свобода е обикалял Златишката котловина.
Днес цяла България отбелязва 182 години от Рождението на Васил Иванов Кунчев. В град Златица тържествата ще бъдат белязани от едно дългоочаквано събитие – откриване на възобновения и реставриран Златишки метох, находящ се на ул. „Киро Стоянов“ № 15. Церемонията ще започне в 16.00 ч. Инициативата е на настоятелството на храм „Св. Вмч. Георги“ и Община Златица. Доживяхме го! Да пребъде!
„Да бъдем равни с другите европейски народи зависи от нашите собствени задружни сили“ – завещава ни своите напътствия Васил Левски, за да не се лутаме напразно, а да ги следваме безрезервно. Дали го правим, обаче, на този въпрос може всеки сам за себе си да отговори.
След дълги „научни“ спорове, които се водеха по златишко, доживяхме сградата, в която той е пребивавал да може да се посещава от всички родолюбци. По един неоспорим начин се доказа, че Васил Левски не само е пребивавал в Златица, но е и получавал кореспонденция тук. Самият той сложи край на този безмислен спор, захванат преди години, подписвайки и номерирайки собственоръчно получените в Златица писма. Аслан Дервишооглу. Поклон пред святото ти дело!
Днес се навършват и 151 години от боевете и гибелта на четата на Хаджи Димитър – на връх Хаджи Димитър, по-известен като Бузлуджа, където все още стои идеологическия паметник на комунистическия режим в България, обявен със закон за престъпен, вместо да се извисява паметник на войдодата Хаджи Димитър. За съжаление днес това място продължава се свързва с яденето на кебапчета и партийните сборища, а не толкова с героизма и саможертвата за свободата българска на великите войводи, пред чиято памет следва да се поклоним с признателност!
Неравната и кървава битка на връх Хаджи Димитър от 1868 г.е повод за написването на прословутите стихове на Христо Ботев от поемата „Хаджи Димитър“:
- „Той, който падне в бой за свобода,
той не умира: него жалеят
земя и небо, звяр и природа
и певци песни за него пеят“...
- Те не умират и делата им никога няма да бъдат заличени от българската народна памет!
Петя Чолакова