24 май! Свят ден, който българите ознаменуват с чествания, посветени на Българската азбука, писменост и култура… Денят на българското Аз-Буки-Веди, на светите братя Кирил и Методий и на техните ученици Наум, Климент, Горазд, Сава и Ангеларий.
На този ден прозвучава у всеки възкрасва Вазовото: Език свещен на моите деди… Език, изпълнен с мистика, прекрояващ вселената, изискващ от нас да го разумеем. Език на мъки, стонове вековни… Език на тая, дето ни роди… Свещена Земя България!
Средногорието днес празнува, марширува, пее, рецитира и ликува! Както и всяко кътче от българската земя – днес се прекланя пред святостта на буквите, с които пишем от хилядолетия своята история. Веят се български знамена, звучат патриотични песни. И върви народът възроден! Към светла бъднина върви…
Възкликнал нявга един отец, съкрушен от незнанието и безхаберието на своите съотечественици: „О, неразумни и юроде! Поради что се срамиш да се наречеш българин, и не говориш на своя език!“… И днес актуално звучи този неистов вопъл, отправен, за да призове да се пази святото българско слово… И днес, обаче, все още се срамим и променяме историята си, наричайки Денят на Българската азбука и писменост с измислени термини. Славянизираме го, без да осъзнаем, че той е свещен и пази кодът на Сътворението… Българското! Изконното! Вечното! Смесват се умишлено българите с останали народи, за да се заличат следите, които водят към началото на цивилизацията на Европа. Там, в онези далечни времена… Времена на съграждане, съживление и осъзнаване!
Как може земята и народа, пазещи най-старото обработено злато в света, да не се открояват сред всички останали? Как може днес ние – техните потомци, да принизяваме сами историята си? Аз, Буки, Веди, Глаголи… Изконна българска същност. Изконни български букви… „Езикът на един народ е най-великото негово дело“, споделил Кирил Христов. И продължава: „Езикът на един народ е главното негово оръжие, което не престава да го брани от загиване дори в мрака на робството… Има едно превъзходство, което поставя българския език на изключителна висота, наред само с няколко още европейски езици: то е неговото разноместно и подвижно ударение, от което зависят неизчерпаеми възможности и ритмичност“…
Богатството на България е огромно по отношение на писменост, история и култура. Необятно и безкрайно… Непроучено и незнайно… Езикът ни, речта ни вдъхновяват не един и двама надарени писатели. „Родната реч омайна, сладка, реч на мама и на татка…“, ще напише Ран Босилек. „Милва като нежна песен, като утрен звън трепти“…
Езикът ни е свещен, родът ни благословен! И не трябва да забравяме и позволяваме тяхното принизяване до разни измислени истории, нямащи нищо общо с реалността. Защото днес е Денят на Българската азбука! Само и единствено БЪЛГАРСКА! Българската писменост е била и винаги ще бъде най-верният ни духовен страж.
„Орли на Балкана, помнете, че великите добродетели, които носите в своите сърца, че беззаветното ви юначество, с което смаяхте света, са отразени във вашия здрав, мъжествен, атлетически мощен език. Той не по-малко от победи на бойното поле ще омайва чужденците, когато те се запознаят с необятните му средства и с ценностните произведения, отбулващи силата и скъпите неповторими особености на българската душа“ – Кирил Христов, сп. „Родна реч“, 1838 г.
Честит ден на светите братя Кирил и Методия, и на техните ученици свети светите Климент, Наум, Горазд, Сава и Алгеларий. ЧЕСТИТ ДЕН НА БЪЛГАРИЦАТА!
10 любопитни факта за нашата азбука (bulgarianhistory.org):
1. В оригиналния вариант на кирилицата, съставен от св. Климент Охридски, има 44 букви за 44-те звука, за разлика от сегашната българска азбука с 30 букви.
2. Най-ранният открит надпис по нашите земи, изписан с кирилица, е от 931 година – в пещерен манастир близо до с. Крепча в България.
3. Наименованието „кирилица“ е регистрирано през 1563 г. в превода на Новия завет на хърватски.
4. Днес кирилицата се ползва от около 300 милиона души в цял свят. Освен в България, азбуката е официална в Беларус, Босна и Херцеговина, Киргизстан, Македония, Монголия, Черна гора, Русия, Сърбия, Таджикистан, Украйна, а до 2018 г. и в Казахстан, а преди десетилетия азбуката се е ползвана и в Туркменистан, Узбекистан и Азербайджан и др.
5. През 2007 година кирилицата става едва третата официална азбука на Европейския съюз след латиницата и гръцката азбука.
6. Анализирайки стореното от княз Борис I и българската държава, френският лингвист Роже Бернар обобщава: „Спасявайки делото на св.св. Кирил и Методий, България е заслужила признателността и уважението не само на славянските народи, но и на света. И това ще бъде така, докато човечеството влага истинско съдържание в думите напредък, култура и човечност…“
7. До края на 70-те години на ХIХ век кирилицата се е ползвала и в Румъния.
8. В продължение на няколко години, Хитлер многократно осъществява натиск върху българските държавници за отмяна на кирилицата и приемане на латиницата като официална азбука.
9. Според някои изследователи е по-правилно новата азбука да се нарича „климентица“, поради факта, че Климент по-скоро създава опростен глаголически шрифт, а св. Кирил създава цяла азбука.
10. И макар да не е научен факт, а по-скоро констатация – по света кирилицата неправилно е позната като „руската азбука“ – несправедливост, дължаща се вероятно на прозаичната причина, че руският народ е най-многобройният, използващ я.
Подготви: Петя Чолакова, снимките са от отбелязването на 24-ти май в град Златица