На 15-ти октомври 2020 г. в храм „Свети Николай Мирликийски Чудотворец“ в Челопеч с тържествен водосвет бе осветена подарената на храма икона на Света Богородица – „Достойно ест“. Иконата е поставена на специална поставка и цялостния ансамбъл се нарича проскинитарий. Дарителят е от Пирдопска духовна околия. Богородичната икона е изработена от сестрите монахини от Клисурският манастир „Св. Св. Кирил и Методий“, находящ се между Берковица и Вършец, а дървеният резбован постамент е дело на Емил Ражанков. Водосветът бе отслужен от ставрофорен свещеноиконом отец хаджи Недко Бръмбаров и протойереите Николай Славчев и Антоний Марчев.
Желанието на дарителят е иконата да е на Божията Майка, а отец Антоний е избрал тя да бъде изобразена по подобие на чудотворната икона на Пресвета Богородица „Достойно ест“, свързана с чудното песнопение, станало на Атон през 982 г., което православния свят отбелязва на 11/24 юни.
В една от келиите живеели двама монаси - старец и млад послушник. Веднъж, докато старецът бил на бдение в Карея, в келията дошъл непознат посетител. Младият домакин го поканил и когато започнали заедно да изпълняват утринното последование, се случило чудото. В момента, в който дошло ред да се изпълни песнопението „По-чтима от херувимите и несравнено по-славна от серафимите“ за възхвала на Божията майка, непознатият с ангелски глас запял ново начало: „Достойно ест яко воистину блажити Тя Богородицу,
присноблаженную и пренепорочную, и Матер Бога нашего”, а иконата на Света Богородица в келията засияла. Младият домакин се удивил, защото никога преди не бил чувал тази песен и помолил гостът да я запише. Нямало обаче мастило и хартия. Непознатият поискал една каменна плоча и върху нея, само с ръка, сакаш пише върху восък, записал думите на песента, като заръчал: “Отсега нататък така пейте всички православни!” След това изведнъж станал невидим. Възприема се, че непознаният е сам Архангел Гавраил. Плочата е изпратена в Константинопол като дар на императора. Богородичната икона, която до тогава била известна под името „Милующа“, е преименувана на „Достойно есть“ и преместена в килията в съборния храм „Протатон“ в Карея. Песнопението е включено в Светата литургия и до днес се изпълнява в целия православен свят.
Освен на 11 юни иконата „Достойно ест“ се почита с особена тържественост и на втория ден на Великден, когато представители на всички светогорски обители изнасят с литийно шествие Богородичния образ. Келията, в която това се е случило чудото, е една от българските светини на Атон, тъй като в миналото тя е била населявана от български монаси и до днес носи името Достойно есть.
„Достойно есть“ е християнски химн във възхвала на Богородица. За първи път с него е възпята Божията майка през 431 г. от отците на Третия Вселенски Събор в Ефес, които постановяват да се величае Пресвета Дева Мария като Богородица. Химнът е разширен през 982 г. според преданието за Архангел Гавраил, който възвестил думите на молещия се монах. Химн „Достойно Есть“:
| Достойно ест яко воистину блажити Тя, Богородицу,присноблаженную и пренепорочную и Матер Бога нашего.Честнейшую Херувими славнейшую без сравнения Серафим,без истления Бога Слова рождшую,сущую Богородицу Тя величаем.“ | „Достойно е, наистина, да Те облажаваме, Богородице,винаги блажена и пренепорочна и Майка на нашия Бог.По-чтима от херувимитеи несравнено по-славна от серафимите,нетленно родила Бог Слово,същинска Богородица, Те величаем. |
(по материали от БНР и Интернет).