Малко хронология, или откъде започна търсенето на отговори на моите въпроси, недоумение от нечовечността, разочарование (за кой ли път) от неостаналата капчица надежда в държавността – в т. нар. общинска институция, кмет и т. н.
Изнизаха се и последните капчици вяра, че нещо хубаво ще се случи, ще се промени към красиво и добро, ще заблести светлина! Сигурно капките надежда се спънаха в някоя дупка, или се спряха в буренясалите корита на златишките реки!
На 28.01.2016 г. директорката ни внезапно почина! На 29.01. всички ние, отчайващо съкрушени от загубата на близък приятел, колега и ръководител, й отдадохме последна почит. И се почна тъжната ОДИСЕЯ „Вяра, Надежда, Любов”… Точно така – одисея!
На 01.12.2016 г., по обедно време, в детската градина дойдоха представители на местната власт – кмет, секретар, директор ОА (главен счетоводител). Без предисловия, допитване до мнение (ние все пак работим в детската градина от основаването й и сме т. нар. „дишащ човешки ресурс”), с тупане по гърдите г-жа кмета каза: „Аз съм кмет! Аз казвам кой къде ще бъде директор!”. Така и стана. Назначиха колежка за ВРИД-Директор, без необходимия ценз за заемане на поста. Бе проявен двоен стандарт от управляващите. Ама, какво от това! По-важното е да е „наш”, да „слушка”. Ние, „дишащите живинки”, вразумихме посочената колежка и тя се отказа. Избрахме за ВРИД-Директор подходящ човек – млад, интелигентен, с хъс и с амбиция дори да се яви на конкурс. Повярвахме в представителите на общинската институция, че ще изпълнят задълженията си и ще спазят даденото пред целия колектив обещание, че до края на пролетта на 2017 г., ще обявят конкурс и назначат директор.
Е, да, ама не. Чакахме цяла година и половина, минаваха сезон след сезон и нищо. Нищо не се случи. Колежката учител и ВРИД геройски се справяше, като винаги получаваше и огромната подкрепа на целия колектив на детската градина.
Нов закон за ЗПУ образование влезе в действие от 01.08.2016 г. Планове, стратегии, образци, разпределения, наредби и какво ли още не. Важно е да се отбележи, че младата ни временно-изпълняваща длъжността директор ръководителка не наруши нито веднъж учебно-възпитателната работа в своята група. Няма да коментирам какви качества трябва да притежаваш, за да успееш да не спреш колелото на историята и да му помогнеш да се движи напред.
Със сигурност изпълнителната власт в Златица е наясно с образованието не само от „високия” стол, а и там долу – от позицията „детски учител”, работещ в група с 25 деца!? Дано!
„Одисеята” продължи с „радостните емоции”, които получихме като великденски подарък от „загрижената” община, подготвени и поднесени ни от кмет, главен счетоводител и други приближени. Убедихме се за пореден път как се работи в името на най-важното на този свят – децата. Господарите показаха своите апетитни мераци за бързо и тайно обединение на двете детски градини в града и причината явно беше проект с повечко комисионни!?
Представяте ли си „Вяра, Надежда” Любов” с 5 групи и пълен капацитет деца да премине под крилото на ДГ „Слънце”!? Много е лесно да се унищожи, да се смаже едно хубаво нещо, нали? Е да, но се оказа, че има и честни, коректни, нетърпящи „кривините” хора, – „робът възстана”. Не склонихме глава! Не предадохме честта и достойнството си! Искаме и отстояваме коректността, яснотата, откритостта, уважението. Защото се борим да запазим авторитета на детската градина като доказала се във времето. И продължаваме да настояваме да се проведе конкурс за избор на директор на самостоятелното детско заведение. Настояваме това да стане час по-скоро, за да не се налага нашата колежка да съвместява длъжността ВРИД със задълженията си като ръководител на група с 25 деца. Борехме се и се борим в памет на нашата свидна, отишла си без време, г-жа Мария Джамярова!
Поклон пред всички родители и общественици, които ни подкрепиха да устоим и на този „ураган”, сътворен от някой администратор, който гледа от високо и играе играта „тука има, тука нема”.
Благодарим на всички Вас, които ни вдъхнахте
ВЯРА – да бъдем силни!
Благодарим на всички Вас, които ни дадохте
НАДЕЖДА – че можем да успеем!
Благодарим на всички Вас, които ни подкрепихте с
ЛЮБОВ – за да победим!
Според закона, защото все пак има и закони в нашата страна – в чл. 219, ал. 1, т. 1 пише: на педагогическите специалисти трябва да бъдат зачитани правата и достойнството; ал. 3: на педагогическите специалисти се дължи почит и уважение от ученици, родители, административните органи и обществеността. Но какво от това, че пише НЕЩО в един закон, пък бил той за предучилищно и училищно образование? Явно този закон не се зачита и не се чете от кметове, главни счетоводители, секретари на общини и прочие общински служители?
Коя съм аз? Аз съм Учител, педагогически специалист, работещ почти 40 години, отдал сърцето си на децата, търсещ истината, отстояващ позицията си, че законите трябва да се спазват. И какво от това, че искам нещо си?!
Истината за кадърността и авторитарното управление на властимащите в Златица се затвърди още повече, когато на Общо събрание в детската градина всички учители отказахме да съвместяваме длъжността „учител в група” с длъжността „ВРИД-Директор”. За нас най-важното е опазването и съхраняването на здравето и живота на децата!!!
Няма да коментирам нарушаването на учебно-възпитателния процес. За всеки, който е отговорен и иска да даде всичко от себе си и да го запази, той е най-важна задача. И всички ние, учителите от ДГ „Вяра, Надежда, Любов” всеки ден неуморно се трудим, за да осигурим на децата прекрасен учебно-възпитателен процес, стремейки се да ги направим щастливи.
Запомнете го, властимащи! При нас в ДГ „Вяра, Надежда, Любов” децата са над всичко!
“Загрижеността” от страна на общината ни донесе подарък и за новата учебна година – нов ВРИД-Директор. Прекрасно, нали! Най-после ще имаме директор и всичко ще бъде наред. Но… Поредната подигравка… Нямам отговор: Защо! Новият директор при нас вместо избран с конкурс, ни бе определен по съвместителство и спуснат „отгоре” – от кмета, защото това беше стария и настоящ директор на ДГ „Слънце” в града. Ама как, се запитахме всички? Хей-така! Няма конкурс, както поискахме с решение на Общото събрание, няма нищо! Има ли конфликт на интереси, обаче? За някои няма, но за нас има!
И все се питам защо ли? Някой явно иска ние „невежите” долу да „слушкаме” многооо…
Май започва да ми писва всички ние, живинките, едвам дишащи през делници и празници, да бъдем толерантни и да чакаме. А какво чакаме, всъщност? Толерантност и уважение от горе? Че то такова животно няма в тоя град.
На 28.01.2018 г. се навършват две години, откакто нашата детска градина осиротя, както каза една колежка от съседен град. Да, цели две години, потопени в мъка от тежката загуба, чакаме. Конкурс и нов директор. Може скоро да не дочакаме да разберем що е това конкурс за директор на детска градина и има ли той почва в Златица???
Тинка Серафимова,
Учител в ДГ „Вяра, Надежда, Любов”
Медията на Средногорието