15, 16 и 17 юли са Горещници.
В традиционните народни представи на българите за най-горещи през годината се приемат трите поредни празника в чест на християнските светци Кирик и Юлита (15 юли), мъченица Юлия (16 юли) и света Марина (17 юли). Наречени са Горещници и народът ни почита огъня, за да се предпази от неговата опустошителна сила.
В Северна България Горещниците са познати още като Чучулига, Пърлига и Огнена Мария, а в южните райони на страната – Люта, Чурута и Опална Марина. Наричат Горещниците още Чуруци, Германовци, Блъсъци, Горесци, а седмицата от 15 до 20 юли е Запалена, Опална неделя, още Громна неделя.
На 15 юли Св. Църква отдава богослужебна почит на света Юлита, загинала мъченически заедно с невръстния си син Кирик по време на гоненията срещу християните при римския император Диоклетиан. В Община Златица – над Спасовото кладенче, е разположен параклиса на Свети Кирик и майка му Света Юлита, но от общинската администрация пропуснаха да се снимат на 15-ти юли край него. Нямаше организирано честване така, както се прави в съседните населени места – по оброчищата в наречените дни.
През 2019 г. на 15-ти юли Община Златица организира курбан за здраве край параклиса построен и изографисан с финансовото съдействие на Цветелин Кънчев. Светата литургия бе отслужена от ловчанския митрополит Гавриил. По непонятни причини, сред които вероятно липса на достатъчен управленски и организационен капацитет в златишката ОбА, тази година традицията не бе спазена и празникът забравен.
Горещниците са „опасни дни“, в които едно време българинът е извършвал редица ритуали, спазвал е забрани, отдавал е почит на огнената стихия. Съобразно местната традиция за най-опасен и най-тежък се приема първият или последният Горещник. През тези дни за хората и за реколтатата са се спазвали стриктно някои забрани – не се работи нищо, защото се вярва, че всичко, до което човек се докосне, ще изгори. Не се жъне, защото снопите ще се подпалят, не се палят и домашното огнище, не се пече хляб.
В Пловдивско на 15-ти юли почитали Св. Кирик за „здрави очи“, защото светецът се приема като лечител на очите. В Тетевенско вярват, че той пази добитъка от тежката болест огница. Някъде приемат св. Кирик за покровител на гръмотевицата и дъжда.