Едно време са наричали декември никулски месец, кръстен на Свестител Николай, архиепископ Мирликлийски, чудотворец. Черковен празник е. Св. Николай Мирликийски е един от най-почитаните светци в България и в целия християнски свят. В православната вяра на българите Свети Никола, чието име означава „Побеждаващ“, се почита като патрон на рибарите. Според народните вярвания той е един от шестимата братя светци, които, като си разделили света – небото и земята – на св. Никола:
Дял се паднали водѝ и бродове.
Мътни води със дълбоки морета;
Паднало му се по вода да ходи,
По водите кораби да кара,
По морета ветрове да спира.
На Никулден празнуват всички, не само носещи името на светеца. Този ден е обща служба и всяка къща принася жертва – риба шаран. Наред с рибника (шаран), се месят обредни хлябове, обикновено по два – единия наречен боговица, други на светията (св. Никола), или никулски хляб.
Димитър Маринов описва как едно време правели „рибена църква“. Всяка къща трябвало да омеси два хляба и да приготви цял шаран в тепсия с булгур или ориз; като приближи обяд, всеки носи тия хлябове и шарана в църквата, додето попът прекадва всимки хлябове и шарани, реже порязници от хлябовете, а от шарана отрязва опашката. Това е било обща служба или общ курбан на Свети Никола, наречен на места „рибена църква“.
Както костите на гергьовското агне, тъй и костите на никулденския шаран не се хвърлят. Те или се изгарят, или се закопават в земята, или пък се пускат в реката. В трънско от главата на шарана се взима костта от темето, наречена кръхче, която се пришивала на капицата на малките деца, понеже народното вярване утвърждава, че то предпазва децата от уроки.
А моята любима леля Вили (сестра на баща ми), приготвя с много любов и тайни подправки вкусен шаран, като отделя от люспите му за всички ни – да ни носят късмет и берекет.
Днес храмов празник има черквата в Челопеч, където бе отслужена света литургия и благословена светената вода, която всеки, присъствал на службата отнесе в дома си – за здраве, за плодородие и за много късмет.
До челопешката църква отидох с усмихнатите и чевръсти представителки на читалището, които ми разказваха за челопешките обичаи и предстоящите читалищни дейности. Запалихме по свещ за здраве, послушахме църковните песнопения и се поклонихме с почит пред иконата на светеца, шептейки молитви за здраве и семейно благоденствие.
Честит празник на именниците Николай, Никола, Кольо, Николина, Николета, Ненко, Ненка, Нико, и всички, които празнуват на 6-ти декември!
Петя ЧОЛАКОВА
