На Еньовден (24.06.2020 г.) от 17.00 ч. в пирдопското читалище се състоя Отчетно-изборно събрание, за което се регистрираха 98 членове (лично и чрез пълномощни). То се проведе в салона на читалището вместо в зала „Лектория“, по решение на членовете предвид противоепидемичните мерки във връзка с разпространението на коронавирус Covid-19.
След направените отчети по различните направления – дейности, проекти, приходи и разходи читалищна гора, се пристъпи към освобождаване на председателя, настоятелството, проверителната комисия и избора на ново ръководство. Досегашният председател Милена Мачканова отказа да се кандидатира за пореден мандат и дори не пожела да бъде предложена и избрана за член на настоятелството. Мотивите на г-жа Мачканова са предимно лични, а някои от тях породени от обвиненията на двама-трима недоволни от дейността на читалището, сред които ръководителката на певчески състав и общински съветник Мариана Върбанова и съсобственика на в-к „Камбана“ Кристиян Христов.
Кристиян Христов изчете напоително слово, чрез което изрази своето възмущение по отношение дейността на читалищния театър „Христо Бамбеков“ и режисьора на постановката „Албена“, изиграна един единствен път на пирдопската сцена. Той изрази недоволство и по отношение издадената юбилейна книга за 150-годишнината на читалището, в която открил технически грешки – в имената на някои от сегашните самодейци, намерили място в нея наред с имената на космополитните читалищни деятели Александър Груев, Илия Щърбанов, Иван Клявков, Георги Гергов, Цанко Илиев, Иван Пушкаров, Методи Стоянов, Христо Бамбеков, Тодор Влайков… Останал бил неудовлетворен и от това, че някои самодейци не получили грамоти и редица други негови твърдения, произнесени в отсъствието на обвиняемите, в това число за алкохолни разпри.
Самият Кристиян Христов, който наследи като съсобственик покойната вече Ренета Атанасова – дългогодишен издател на местния вестник „Камбана“ и режисьор, явно се бе вживял в ролята си на наследник на Атанасова, въобразявайки си, че би могъл да се справи с режисурата на постановката „Албена“ много по-добре от професионалния режисьор, привлечен от читалищното настоятелство. Същият изрази публично възмущението си, че той самия не е избран да режисира постановката, а бил приготвил даже 1000 лева да я финансира. Позволи си да говори от името и на останалите актьори – без да представи пълномощия за това.
Кристиян Христов твърди, че след като режисьора на постановката „Албена“ се разболял, го заместил неговия син, който идвал на репетиции видимо употребил алкохол и дрогиран. Подобно публично обвинение обаче, следва да бъде доказано. А изричането му в отсъствието на човека, за който се отнася, е не само недостойно, но и неетично, да не кажа и престъпно. В случая с амбициозният г-н съсобственик на местен вестник, наследен от работодател, е много на място да се припомнят доказали се във времето народни мъдрости, а именно: „Преди да посочих треската в чуждото око, погледни гредата в своето“ и, че от всяко дърво свирка не става…
Особено впечатление на присъстващите направи изказването на Христов по отношение 150-тата годишнина на НЧ „Напредък-1869“-Пирдоп, отбелязана подобаващо през 2019 г. – с изложба, представяне на книга и музикална програма. Е, изложбата не бе на посредствени фотографии от местен жител, а на моменти от живота на самото читалище, но това е друга тема. Явно Кристиян Христов е пропял в хора на един-двама местни изследователи, които оспорват годината на учредяване на пирдопското читалище и изразяват теория, различна от тази на други изследователи. Един никому ненужен спор, който обаче бе използван от Христов, за да уязви Милена Мачканова, цитирайки отново написаното от местен вестник. Интересно защо напористият претендент за режисьор, фотограф, актьор, вестникар, че и футболист, а и за председател на читалище (както се оказа в последствие), не е внесъл през годините своите обвинения в писмен вид, че да могат да бъдат разгледани от настоятелството и обсъдени с читалищните членове и обвиняемите? Дали защото често е изпращал, както стана ясно, фактури на читалището за осребряване на публикации в собствения му вестник? Или както пак някой някъде е казал – каквото и да ти говорят, знай че става дума за пари. И вероятно за неутолима жажда за власт. Вижте ма, та се почудете…
Едно време едни мъдри хора бяха казали едни дълбокомислени думи, които звучат актуално и в описаната случка с режисьорските мераци и председателски такива. Те се всеизвестни, но е желателно пак да си ги припомним. Едната поговорка гласеше – „Видяла жабата, че подковават вола…“, а другата е за бълхата, която се насмукала с кръв, пък се изтъпанчила на челото. Не знам защо се сетих точно за тях снощи, докато слушах четенията на Христов?
Огромно недоумение пробуди и това, че доста от членовете на НЧ „Напредък – 1869“ – Пирдоп не познават ни Устава на читалището, ни Закона за народните читалища. Други пък, явно са забравили основната функция на читалищната институция – Библиотеката и Книгите! Да се чуди човек защо не са го кръстили Хорище и Песнопой, а са го кръстили едно време Читалище! Сигурно, защото не е най-важното да се пее и танцува, а да се чете и да се разумява. Да се ограмотява. Даже книги са писали за хороводи, народни танци, солфежи – ама КНИГИ, сиреч за четене, а не само за пеене! Затова има история на изкуството, история на музиката, история на танца… И често пъти тази история не е записана от музикант, танцьор, художнист било то посредствен, или неимоверно талантлив.
От направеният отчет и дебатите по него стана ясно, че има недоволни самодейци за това, че не са им плащани командировъчни, че не са им осигурявани удобства, за да самодействат, че читалищната сграда имала скърцащи врати и мухъл, че не им били осигурени нови костюми и носии, че не били носени на химическо чистене костюмите и носиите и сами трябвало да ги поддържат… САМОДЕЙНОСТ ли е да го опишеш? Няма да се питам какво ли би им отговорил Тодор Влайков, че и Методи Стоянов… Няма и смисъл. Само ще споделя, че читалищната сграда е общинска и за нейното състояние се грижи Община Пирдоп. И е ЧИТАЛИЩНА сграда! Това по повод мрънкането на една Вера, че видиш ли по време на пандемичната обстановка библиотекарите работели и даже си позволили да харчат ток, вместо да си стоят вкъщи и читалището да хлопне кепенците…
След гореспоменаните дебати, се премина към предложения за състав на настоятелство и избор на председател. И се чуха из залата всевъзможни нелепи предложения от рода, че в читалищното настоятелство трябвало да влязат само самодейци, щото активно ходели да пеят и танцуват… Нас не са ни нужни хора на словото, хора на буквите, на книгите, хора, дето пишат и четат, нас са ни нужни хора да играят и пеят. И даже се изрази неприкрит укор към онези, на които Господ не е дал таланта да пеят и танцуват. За такива хора явно според съвременните читалищни дейци няма място в едно читалище, дето се зове ЧИТАЛИЩЕ, сиреч да се чете, а не единствено да се тропкат хорца, ръченици и да се изявяват в две-три групи художествени ръководители на хонорар.
А читалището би следвало да е преди всичко и най-вече Институцията на Словото, онова дето било в Началото… Още в Библията описано… Словото, сиреч, Знанието! А знанието дава криле. И не за самодейните състави само трябва да има средства в едно читалище, а преди всичко да има за стойностни книги. Защото читалището в Пирдоп е учредено с книги. Пише го в спомените си Тодор Влайков. Та колко ли читалищни пари са отишли за книги и колко за посредствени участия ала „г@з път да види“? Това е друга една тема, но тема основоположна, тема кардинална, тема генерална, да не кажа глобална…
След като Общото събрание почака 15-на минути г-жа Мариана Върбанова да се върне от тоалетна, се пристъпи към предложения и избор на читалищно настоятелство. И докато се правеха предложенията най-напориста бе именно г-жа Върбанова, изразявайки своето възмущение, че „повече от 15 минути“ никой не записвал нейните предложения. Е, едно е цяло Общо събрание да те чака 15 минути да се върнеш в залата, друго е да не те чуват отпред на сцена 3 минути, че да ти запишат предложението за член на читалищното настоятелство за Пенка Чолакова, след като то вече е направено, че и записано на бялата дъска. Абе, както се казва в една друга приказка… Пази Боже… Имам чувството, че като стане някой общински съветник и вземат, че му пораснат… И се преобразява. И вземе, че се самозабравя… Не знам, не знам… Мое лично впечатление, може и да не е вярно.
Доводите, които изрази г-жа Върбанова, че в настоятелството трябвало да има само самодейци, дето „горят и кипят“ в читалищните дейности, лично аз не мога да приема – обясних по-горе защо. Защото някои горим в читалищните дейности по друг начин. Е, и ние може да ходим да тропкаме хорце и да се разпяваме всеки вторник и четвъртък, примерно, я имаме танцувален и певчески талант, я не, но предпочитаме да се заровим в книгите, да изследваме необятния литературен свят, да изучаваме написаното от предшествениците, от поетите, историците, философите… Колко ли песни е изпял Тодор Влайков, че и колко ли ръченици е навъртял по читалищните сцени пред захласната публика… Сигур за това е един от най-достойните читалищни стожери…
И не, не ме разбирайте погрешно! Дълбоко уважавам българският фолклор и народно творчество, но в случая не иде реч за него, а за онези, които се опитват да го използват в аргументите си – съвсем неправдоподобно и неадекватно по отношение на една културна институция, каквато е едно ЧИТАЛИще!
Пепа Цомпова изненадващо предложи за член на настоятелството вестникарския собственик с режисьорски апетити Кристиян Христов. След като същият не получи нужните гласове подкрепа, Пепа Цомпова изрази своето възмущение, че всичко било нагласено, пропускайки факта, че самата тя влезе в читалищното настоятелство, щото сигурно „пее в хора“. Нагласена ще да е и таз работа, си рекох. И се запитах като толкова е нагласена тая работа с избора на ново читалищно ръководство по думите на Цомпова, в което самата тя влезе, но не бе избран предложения от нея самодеец Кристиян, що не си даде отвод, Цомпова? Що ли не се отказа и не скочи като Матросов да защитава своето предложение? Не го направи понеже, обаче, защото… Знаем си апетитите…
За член на читалищното настоятелство бе предложена и Мариана Върбанова, но тя скочи да обяснява, че е в конфликт на интереси, защото взима хонорари от читалището. Сиреч, плаща ѝ се да води самодейни групи и не може да впрегне възможностите си в друго направление, а именно да работи на ползу роду за читалищния просперитет. Пък и като общински съветник получава възнаграждение.
След препирните – ала селски заяждания, все пак читалищно настоятелство бе избрано. От неговият състав бяха направени две кандидатури за председател на НЧ „Напредък 1869“ – Пирдоп – на Николина Божкова и на Пенка Чолакова. Отново се появиха мрънкания и предложения вота да бил таен. Защо да е таен, попитах? Какво толкова тайно и страшно има в избора на един председател на културна институция? Прокадна се у мен съмнение за лицемерие и за нечистоплътни намерения. Демократично било изборът да е таен. Какво му е демократичното на това? Демокрацията предполага смелост и свобода. Сиреч свободен избор с публично вдигане на ръка…
След гласуването, Общото събрание на НЧ „Напредък 1869“ избра за председател Николина Божкова – досегашен секретар на Община Пирдоп. Останах с убеждението, че другата кандидатка, носеща моята фамилия Чолакова, не е много разпознаваема сред членовете на читалището, а изказването на Мариана Върбанова при нейното предложение, бе крайно, дискриминационно и некоректно. Вярвам, че г-жа Чолакова има своите достойнства, но те не са тези, че няма внуци и, че както аз го възприех – по цял ден „бичи айляк“, сиреч има много свободно време и ще го използва в читалището.
След приключване на Общото събрание две мои приятелки – членове на пирдопското читалище като мен, ми споделиха своето объркване. Същите са мислили, че аз съм въпросната Пенка Чолакова, предложена за член на настоятелството, че и за негов председател, та затова гласували за мен. Благодарих им, разбира се, за доверието и подкрепата, но от създалата се ситуация разбрах, че може и други хора да са се объркали, което отново показва, че колкото и да е дейна госпожата, носеща същата фамилия, явно не е разпознаваема сред членовете на НЧ „Напредък – 1869“ – гр. Пирдоп. А била по думите на Върбанова – много активна!
Честито на новият пирдопски читалищен председател г-жа Николина Божкова. Често ми се е случвало да изразявам критични бележки по отношение на нейната работа като секретар на Община Пирдоп. Това обаче, в никакъв случай не означава, че същата не работи със сърце и не би допринесла за успешното развитие на читалищната и културна дейност в Община Пирдоп. Защото – само който не работи, той не греши. Изразявам своята надежда, че ще има приемственост и надграждане. И читалище „Напредък 1869“ – Пирдоп ще продължи да бъде средище на култура и традиции, а няма да затъне в блатото на нищоправенето – като златишкото. И се надявам да не се допускат екскурзии, наричани удобно участия, в които се включват роднини, приятели, близки, за да се разходят – сиреч „г@з път да види“ – на читалищни разноски.
На добър час! В следващите три години ще се разбере дали изборът е бил правилен и удачен. Сега е време за кредит на доверие и предложения! Предлагам на г-жа Божкова да вложи усилия в подобряване работата на секретаря на читалището, сведена до продаване на билетчета, както и обогатяване на библиотеката със стойностни книги, повече литературни начинания, множество спечелени проекти, успешно опазване на читалищната гора от посегателства, съхраняване и популяризиране на местните обичаи, занаяти и традиции. И преустановяване провеждането на разни посредствени изложби, па било то и фотографско-вестникарски.
Жалко, че не мога да пея… Да ми прости, Върбанова!
Петя (не Пенка) Чолакова