Днес се навършват 201 години от рождението на Съби Стойков Попович, световно известен като Георги Сава Раковски (Раковала) – изградил здравите темели на националноосвободителните борби за българско освобождение и независимост!
„Родил съм се в 1821 лето от българи родители в оная страшна и ужасна повременност, когато, подир обесването на фанариотския патрик Григория са изпроводени от Цариград в България три паличници паши да оберат оръжието от българите и да изколят и избесят всичките български старейшини и знаменити людие по градищата и по знаменитите големи села… Баща ми се е звал Стойку, а майка ми Руса; домородственото име бащи ми било е Папазоглу (Попович) и Раковала (Раковски), а майчиното ми е било Мамарчовци. Домородството ми от към баща ми били са знаменити люде, приселци в Котел от стараго града Ракова…“
Съби Попович учи в килийното училище в родния си град, където освен български изучава и гръцки език. През 1834 година постъпва в училището в Карлово, където учител му е Райно Жинзифов. През 1837 година заедно с баща си заминава за Цариград, където продължава образованието си във Велимата гръцка школа в Куручушме. Там Съби Попович изучава философия, красноречие, богословие, математика, латински език, физика, химия, френски, персийски, арабски и други езици, общо е знаел 8 езика.
Учител и революционер, създател на тайни и явни организации, изучаващ в детайли българската история и битност, обичаи и ритуали, свещени в неговите представи и доказващи древните ни корени, Раковски посвещава себе си на любимото Отечество и неговото издигане в очите на останалите народи, чиито народностни нишки тръгват именно от българските.
„Любовта към Отечеството превъзхожда всички световни добрини“. С това свое верую Раковски осмисля своя живот и дело, придавайки му сакрално значение в сърцата на стотиците си последователни и съратници. Негови са и думите „Нека всеки запише дълбоко в сърцето си: свобода или смърт!“ – революционен девиз, което той възприема не от „братушки“ руски, а от Патрик Хенри, който го произнася на 23-ти март 1775 г. във Вирджиния по време на Американската война за независимост и гласи: „Дайте ми свобода или ми дайте смърт!“.
За създадената от него Първа българска легия, в която активно участва и Васил Левски, Съби Раковала поръчва знаме с печат и надпис: „Свобода или смърт“. Легионерите носят мундир от бял шаяк и калпаци, на които са прикрепени метални лъвчета с надпис „Свобода или смърт“. Българските революционери, включили се в Априлското въстание също използват девиза „Свобода или смърт“, извезвайки го на знамената, с които безстрашно се впускат в неравна битка с превъзхождащия ги по численост противник.
Огромна е ролята на Георги Раковски за освобождението на България от турско иго, но още по-голяма е тя в опознаването на древната българска повестност. За неговите изследвания и тези в областта на историята и етнографията днес не се учи в училище, а те са основополагащи за българската идентичност, автентичност, древност и автохтонност.
Георги Раковски пише „Основни начала за българската най-стара повестност“, в която разкрива редица детайли от древната ни история, стигайки до убеждението, че санскрит като език означава „сам и скрит“ – самскрит, като го свързва с българското „древно гнездо на человеческата мисъл“, който в своите исторически трудове търси произхода на българския народ и език, чрез новите постижения на индоевропейското езикознание.
Не е широко известно днес, че през 1863 г. в първи брой на списание „Руски архив“ (Москва), Райко Жинзифов публикува статия за най-добрия български историк по неговото време: „Няколко думи за съчиненията на българина Раковски” (с. 217-221), в която уведомява руската хуманитарна общност за научните търсения на Раковски. Първо го представя и за да е коректен уведомява: „Раковски владее древнославянски, руски и други славянски наречия. Освен това знае арабски и турски, древногръцки и новогръцки, френски. Името му е познато не само в България, но и между сърби и хървати”. Жинзифов дава сведения за вестниците „Българска дневница” и „Български лебед”, издавани от Раковски и посочва, че през 1858 г. в Одеса, където Раковски е бил наставник на българските младежи в Духовната семинария, е издал книгата си „Показалец или ръководство как да се изискват и издирят най-стари чьрти нашего бытиа, языка, народопоколениа, стараго ни правлениа, славнаго ни прошествиа и проч. Чяст първа. Одеса, 1859”.
Жинзифов дава интересно сведение за книгите, които е бил написал Раковски: „От петнадесетте вече готови негови съчинения, засега са издадени едва една трета…”. Жинзифов е категоричен в края на своето представяне на Раковски: „Съчиненията на Раковски са наистина много полезни за българите и ние не познаваме нищо по-добро в съвременната българска писменост”.
За съжаление, след 1878 г. историческите съчинения на Раковски не са преиздавани, нито проучвани. Те почти не са предмет на научни конференции, избягва се обсъждането кое в хипотезите на Раковски е дискусионно, кое е прозрение на велик мислител, кое е негова заслуга? „Раковски като историк” е табу за българската научна общност, дори и днес. Може да чуете само за „Раковски като революционер” и то не съвсем често… Святата му личност и святото му многообразно дело някак си и днес са неудобни за българските наУчени среди, запълнени предимно с люде, чието родолюбие не се свързва с българско, а с чужди имперски социалистически интереси…
„Раковски посочваше, че произхода на старите българи е кимерийски и отстояваше възгледа, че древните балкански народи, които се вливат към пришълците кимерийци, имат древност отпреди гърците. Този древен народ, който се влива в състава на българите, е пеласките. Що се отнася до древните кимерийци, както някога „са се звали българите”, според Раковски, сведения за тях има отпреди Александър Македонски“, като цялата му теория за нашата древна история бе неприемлива за възпитаните в Германия и Русия учени историци от БАН и те предадоха Раковски, робувайки на позитивистичните дипломи и знания“…
201 години от рождението на един „мечтател безумен, образ невъзможен“… Неудобен и потулен в забвение! Образ, покрит с днес с воала на предателството…
Подготви: Петя Чолакова