Неделята след празника Петдесетница, още Света Троица, се нарича Неделя на всички светии! С нея се поставя началото на Петровите пости, които завършват в деня преди 29-ти юни, когато се честват апостолите св. Петър и св. Павел. Вси светии са подвижен празник и затова Петровите пости са с различна продължителност всяка година. Тази година празникът се падна на 27-ми юни, та Петрови пости няма да има!
Петровият пост се нарича още апостолски, а в миналото – пост за Петдесетница, по примера на апостолите, които, докато се подготвяли за проповядване на Светото евангелие, постели. Режимът на Петровия пост е лек – разрешава се риба, освен в дните сряда и петък.
Вси светии е именуван параклисът, разположен в челопешката местност „Корминеш“, където всяка година по традиция се приготвя курбан и организира общонародно веселие. С изключение на пандемичните 2020-та и 2021-ва година, които Община Челопеч обяви за нулеви по отношение на тържествата, но раздаде курбан за здраве и благоденствие на общината.
В неделята на Вси светии завършва Русалската неделя, Русаля! Видният етнограф и етнолог Димитър Маринов е съхранил и друго име на Неделята на вси светии – Къса пресвета, Неделя всех святих! „На тоя ден в софийските села някога са ръсили селската едра стока и клали курбан“ е записал Димитър Маринов, като е обяснил и как става това ръсене: „Насред селото, ако има мегдан, ако ли не, то край селото, се събира цялото село и тук говедарите и конярите са докарвали селските говеда и селските коне. Донесен е и цял чебър с вода и попът свети вода за стоката. След като свърши водосветът, селяните – мъже само, ще образуват дълга улица и врата, а зад тях стоят другите. Сега през тая улица и врата се прекарват всичките говеда и коне. Улицата изначало е широка, та говедата влизат, а колкото се отива към свещеника, тя се стеснява и при свещеника, който в пълното си черковно одеяние стои с китката, има четирима здрави едри мъже, които направляват всяко говедо и всеки кон към свещеника, който ги поръсва. Това ръсене се продължава, додето минат всичките говеда и коне с тел
ците и кончетата. Като се извърши тоя обред, всички отиват на приготвеното място. Тамо пък се вършил друг обред. Заклали са няколко овена, от тях се готвила гозба, жените са донесли хляб, вино и ракия или пък виното и ракията са купени от общо събраните пари. Свещенникът прекадва трапезата, реже хлябовете, зима своите порязници и кожите от овните – и обядът начиня. Това е курбан за селската стока – да я не лови болест.
В християнските кондики тази неделя е записана за почит на всички светии. Празникът е установен по три причини – Първо: да ни посочат плодовете, с които слизането на Светия Дух изпълни и оплоди нетленната действителност, духовния свят. Второ: да ни напомнят, че има много герои на вярата, които със съвършен живот и с жертвена изповед са служили на Бога и са овенчани от Него с „венеца на славата“, но са останали безименни и неизвестни за света. И трето: да се съберат всички светии в един ден, за да се знае, че те са живели и просияли със силата на Единия Спасител Иисус Христос, че са се подвизавали на едно и също поприще на добродетелта, че всички са от Едната, Света, Съборна и Апостолска Христова Църква и че пребъдват в едно Небесно Царство на Отца и Сина, и Светия Дух – в Царството на благодатта. „Яви се Божията благодат, спасителна за всички човеци“, казва свети апостол Павел.
Съборът на Пресвета Неделя в Челопеч е с установена през годините традиция. Мало и голямо се сбират на Корминеш да се веселят, да се видят с роднини и приятели, да се насладят на богати трапези. „От години този събор е повод да се срещнат на родна земя хора, които отдавна са напуснали Челопеч“, се казва в краткото филмче, подготвено от ОбА-Челопеч за тазгодишния празник по сведения на Маргарита Богданова. Дали челопечани са избрали именно този ден за празник на селото, защото се славят като добри стопани на всякакъв добитък, дали защото са напети по мегданите и все напред на хорото, че са от лично село и не им стига един светия за празник, никой не може да каже със сигурност, но и в двете има шепичка истина!
Малкият параклис на „Корминеш“ е построен около 1856 г. от Герго Еринкин, който челопечани наричали челопешкия пророк Георги. Смятали го за луд, защото казвал, че ще дойде време, когато човек ще лети във въздуха като птиците и когато ще тръгнат коли без волове. Челопешкият пророк Герго събирал камъни и ги трупал на точно определени места, които виждал в свои съновидения, които му нашепвали за останки от стари черкви и свети места. Воден от своите видения, Герго Еринкин съградил в Челопеч четири параклиса на посочените му в сънищата места – Света Петка, Света Троица, Света Богородица и Пресвета Неделя! Все на светици обречени оброчища, които да бдят над Челопеч и Златишката котловина!
И легендата в Челопеч не липсва около параклисът на Пресвета Неделя! Съборен бил, а свещенното дърво до него – отрязано. И настанали смутни и тежки времена за челопечени. Смъртта покосявала мало и старо, докато някой не подсказал, че това черно време няма да отмине, тежката прокоба няма да се вдигне, докато не се възстанови параклиса на Пресветата Неделя, на всите светии!
През 1976 г. поп Димитър с няколко войници от местното военно поделение възстановили параклиса на Корминеш, наречен на Неделята! И отново се занизали през годините съборите на това място, на които да се съберат челопечани и техните гости да се повеселят! Курбанът къкри в 11 казана, за да стигне за всички. Хоро се вие, извива, за да е радост в сърцата. А и магия, че без нея ни един празник не става!
Тазгодишният курбан на Пресвета Неделя в Челопеч бе приготвен от сръчните служителки на ОбА-Челопеч и подправен от председателя на ОбС-Челопеч Димитър Въжаров и кмета инж. Алекси Кесяков. Осветен бе от отец Николай, който му попя за здраве и за берекет. Заради противоепидемичните мерки народни тържества нямаше, но имаше Автокрос, а курбана се раздаваше из цялото село!