Тази година Тодоровден, или Тодорица, се пада на 7-ми март. Тодоровден е празник, който се пада винаги в съботата след Сирница. Той се празнува с конете и заради конете.
„Обичаят на този ден е един от най-представителните. След като занесат тържествено пити, жито и други варива на черква, за да им почете свещеникът, жените ги раздават по село за здраве на конете. Някои дори процвиляват и се ритат като коне, когато си вземат от питите и от житото.
По-късно през деня мъжете, пременени и накичени, излизат със също тъй обкичени коне на края на селото. Там по път или по поляна, според гдето как е сгодно, те препускат колкото може по-силно своите добичета. Естествено е, че в такива случаи се е явила и идеята за надприпусканията на конете, т.е. идеята за състезание, което е вече от съвсем друг, от забавен характер. По такъв начин, от първичната идея – да се прогони от конете най-опасната за тях болест „гутурачъ“ – се дошло до представителната церемония – надпреварване и изпитване яздителните качества на конете. В някои села във връзка с тази забавна страна на обичая се устройват и награди и похвали; обкичват победителя кон с кърпи, с ризи, с цветя; стопанинът му или яздачът е на особена почит през целия ден.
В други пък села изпитват алюрита на конете, като се предпочита обичаният от нашия народ „раванъ“: най-равнлията кон, с който може да се мине през цялото село с пълна чаша вино, е победител. На такъв кон захвалят, докато е жив.
Тази представителна форма на обичая е минала и в нашата войска: конницата има Тодоровден за свой празник. На този ден тя прави традиционните си „прогулки“ с всички коне.
От тази представителна форма на обичая: премененост и накитеност на конете, вниманието, което им се оказва и други, води началото си и названието на празника „Конски великден“.
Цялата седмица от „Песи понеделник“ до „Тодоровден“ се нарича „Тримаришка седмица“ или „Едноница“. Нарича се тъй, защото през нея някои „тримирятъ“, т. е. хранят се само по веднъж на три деня или по веднъж на ден. Това е строго изпостяване за Великден. Обичаят е установен под влиянието на нашата православна черква. Ето и една песен за тази седмица:
Тазъ неделя Тодоришка,
Тодоришка, тримиришка:
Не се жъне, не се копай,
Не се тъче, не се преде, –
Всяка мома либе има,
Наша Пена либе няма…“.
Из книгата „Българските празднични обичаи“,
Христо Вакарелски, София, 1943 г.