На 9-ти март православната църква почита четирийсетте войници от арменския град Севастия, които, заради ревностната си вяра в Христовото учение, били изгорени на клада през 320 г. В съхранената българска народна вяра този празник се нарича Свето четиресе, Си светци, Исветци, Светого. Познат е още като Младенци, Младинци. Имен ден имат Младен, Младена, Младенка!
Вярвало се, че на този ден слънцето „се обръща“ към лятото, а Господ забива 40 или 140 наженени шиша в земята и я затопля. Излизат от зимните си леговища змии, гущери и буболечки. В тази връзка рано сутрин на Си Светци всяка стопанка ще премете къщата и двора си, ще запали събраната смет, а после цялото домочадие прескача огъня три пъти и се опушва с него. Това се правело, за да се предпазят от ухапване от змии през лятото. Извършвали и обредно гонене на змии и гущери.
На Младенци в Западна България майките изпичали 40 малки хлебчета с форма на кукла, наричани кукли, младенчета, младенци. Денят се почитал за предпазване на децата от Баба Шарка, или сипаницата, която си представяли като три грозни жени. Хлебчетата дупчели с масур „за да не се дупчат лицата на децата“, и намазани с мед, ги раздавали по съседските къщи „за да бъде Баба Шарка блага“, да не се разболяват децата.
В Тракия на този ден момите изпълнявали много интересен обичай, наречен „Светаго“, с който символично въвеждат пролетта в селището. Девойките се събират в една къща и правят кукла от кросно на тъкачен стан. Обличат я в булченски дрехи, на главата ѝ поставят червено було. Момите слагат така куклата на шена и с нея обхождат селото, минават край свещени могили с вековни дъбове, край аязми и оброци. Накрая отиват на реката и развалят куклата, измиват кросното и се плискат с вода. Чрез този ритуал бъдещите невести искат да осигурят здравето и плодовитостта си.
Подготви: Петя Чолакова
Снимки: Дигитален архив – Враца