На 24-ти ноември православната църква чества паметта на Света великомъченица Екатерина. Екатерина била дъщеря на Конт, управител на Александрия, Египет по времето на император Максимиан. Майка й, която била християнка, я запознала с един пустинник, който я въвел във вярата. Тя изучила елинската мъдрост, но над всичко най-обикнала Божествената мъдрост.
На 18 години, като безстрашна изобличителка на езичеството, за вярата Христова я хвърлили в тъмница. Преданията разказват, че девойката се опълчила срещу жертвоприношенията на идоли и най-вече на вестителя на боговете Хермес (Ермий, Меркурий), на Зевс, Артемида (Диана), на Хера (Юнона), заради което била хвърлена в тъмница и измъчвана.
Извикали я на спор с най-първите 50 мъдреци в Египет, но не могли да я отклонят от Христовата вяра и те самите повярвали и били осъдени и изгорени живи. Бита с волски жили, обезобразена, хвърлена в тъмница, Екатерина търпяла глад, страдала и накрая я посекли с меч в 305 г. Ангел Господен отнесъл тялото й на планина Синай, където през VІ век римският император Юстиниан I основавал Синайския манастир.
Единственият храм в Средногорието, посветен на девойката Екатерина, е черквата в село Църквище. Посвещаването станало заради легенда, която разказвали стари хора. Легендата е записана от проф. Петър Мутафчиев докато изследвал старите градища в Златишкото поле:
“Старата църква се е намирала в средата на днешното село… Основният план на църквата представлява латински кръст в най-чистия му вид”, извеждайки предположението, че тя може да бъде датирана към V век “като по-точна дата за нейното построяване”.
Проф. Петър Мутафчиев е съхранил “една любопитна легенда”, свързана с мистичната църква в село Църквище, посветена на Света Екатерина:
“Селото, разказва тя, дълго време след като турците се заселили в него, оставало без джамия. Най-сетне било решено да се построи такава и за целта бил определен мегданът, под който се намират развалините на църквата. Джамията била съградена, но нейното минаре се събаряло всеки път, когато ходжата се изкачвам на него да зове правоверните за молитва. Турците дълго време не могли да си обяснят многократно повтаряното нещастие, но най-сетне решили, че причината за това ще е греховността на ходжите.
Минарето било за сетен път издигнато и за ходжа на селото бил повикан от далечни страни някой си голям праведник. Било привечер, когато пратеникът се покачил на новото минаре, но не отворил още уста да произнесе името на Аллаха, когато от невиделица върху му се нахвърлила една млада жена, облечена в бели дрехи, с разпусната коса и с “калъч” в ръка. Хождата не усетил как слязъл от минарето, но успял да дочуе гласа на жената, която гневно викала след него, че няма да допусне над християнския храм да е разнасят молитвите на поганците. Оттогава вече никой не смеял да замръкне над развалините…
Веднага след Освобождението един тъдявашен “пророк” решил, че жената с бели дрехи и калъча не може да бъде друга освен самата света Екатерина, на чието име било наречено мястото. На тоя пророк се дължала инициативата за започнатите от селяните разкопки, чиято вреда тъй силно се чувстваше при настоящето изследване на старината”…
В българската народна вяра денят на Света Екатерина (познат като Света Катерина) се почита най-вече в Южна България. Неин главен символ е колелото с шипове, което е известно като „колелото на Екатерина“. Вярва се, че тя предпазва децата от болести, най-вече от шарка затова в някои български региони на деня на Света Катерина майките, които имат малки деца, рано сутрин омесват погача и малко кравайче, което намазват с мед. Погачата се раздава за здраве из махалата, а кравайчето се окача на вратата или се хвърля на покрива “за Баба Шарка”.
Сред българските преселници и на места в областта около Пирин светицата се почита, за да се предпазят хората от мишки. Нейният ден е известен и като Мишин празник. Рано сутринта домакините замазват с пръст огнището, за да замажат символично очите и устата на гризачите. През целия ден не се похваща никаква работа, за да не ядат мишките дрехите и посевите. В други български краища за Мишинден се възприема денят на Свети Нестор – 27 октомври, като е наричан още: Мишкинден, Поганшляк, Мишляци, Пуганци, Мишовина, Мишако, Очовден. Среща се Мишинден и на Песи понеделник (първия понеделник от Великденските пости) или през първите три дни на февруари.
Обредността на Мишите празници се определя от езически поверия за мишката като въплъщение на демонична хтонична сила. Включва трудови забрани и магически действия, изпълнявани предимно от жените. Най-вече е забранено да се говори за мишки. Най-старата жена замазва с кал пода при огнището , в четирите ъгъла на стаята или само дупките на мишките, за „да замажат“ очите и устата им. Сурова царевица (жито) хвърлят при чужда ограда, за да прогонят мишките. Жените не трябва да използват остри предмети – да режат с нож или с ножица, да плетат с куки или да шият с игли, да месят хляб, „за да не косят мишките дрехите и посевите с осрите си зъби“. За прогонване и унищожаване се изпълнява и обичаят Миша сватба. Улавят мъжка и женска мишка и ги приготвят като младоженци. Поставят ги в кошница, дървена гаванка или кратуна, завързани една за друга с въженце. Под съпровода на сватбарска музика ги извеждат извън землището. В гората мишките се пускат на свобода (или се хвърлят в реката да се удавят), като се вярва, че след тях ще тръгнат всички домашни и полски мишки. После се нарежда тържествена общоселска трапеза.
В Източните Родопи и Сакар светицата Екатерина се тачи, за да се избегнат треска и огън. Жените на този ден не трябва да докосват вълна, за да не боледуват децата и да не се запали къщата. Не си служат с остри предмети, защото, ако се порежат, раната няма да зарасне.
Традиционно в Църквище на 24-ти ноември се отслужва Света литургия, често лично от ловчанския митрополит Гавраил, тъй като в митрополията няма друг храм, посветен на Света Екатерина. Традиционно в храма се събират множество миряни, а около него се редят сергии. Раздава се курбан за здраве и благоденствие на цялото село, събират се кметове, общински съветници, общинска администрация да запалят по свещ и опитат от курбана в направеното за целта помещение до храма.
Честит празник на село Църквище!
Подготви: Петя Чолакова
Снимки: личен архив
