САМОТНИКЪТ, КОЙТО ОТКРИ ПЪТЯ КЪМ ДЕТСКИТЕ СЪРЦА
2 април е рожденият ден на Андерсен (1805-1875) и Международен ден на детската книга
В „ГРОЗНОТО ПАТЕНЦЕ“ с един дискретен биографизъм той ни е подсказал трудния път на своето израстване и утвърждаване на творец, изпитанията, които съдбата му налага като човек с изключителен талант. Непонятно е да се разбере как единственият син на беден обущар и неграмотна перачка от Оденсе ще стане най-големият писател на Дания и един от най-известните световни автори – книгите му са преведени на 125 езика.
Ханс Кристиан Андерсен след ранната смърт на своя баща и повторната женитба на майка си още като юноша отива в Копенхаген, където с оня верен усет, който притежават гениите, търси препитание като актьор в Кралския датски театър. Въпреки че не показва ярки качества, директорът Йонас Колин усеща необикновеността на момчето, изпраща го да учи в Слагелсе и Елсинор, като успява да му издейства стипендия от крал Фредерик VI. Бъдещият писател започва да пише стихове, прави опити в драматургията, създава няколко пътеписа за своите пътувания като особено сполучлив е този за Швеция, а романът му „Импровизаторът“ разкрива преживяванията в Италия. През 1841 г. предприема пътуване до Цариград и от там с параход до Кюстенджа, а след това с парахода „Арго“ заминава по Дунава за Виена и преминава от Тутракан и Силистра до Видин покрай българския бряг, посочва имената на Русчук, Никопол, Оряхово, Цибър и Лом-Паланка, като изразява своите живи и пластични впечатления от видяното.
Влиянието на романтизма, интересът към фолклора го насочват към приказките и между 1835 г. и 1844 г. той написва и издава фантастични приказки, както и приказки, породени от неговите интимни вълнения и преживявания, отразяващи и яркото съчувствие на автора към бедните и страдащите. Емоционалните травми от детството и нещастните влюбвания в Риборг Войт, сестра на негов приятел, в шведската оперна певица Джени Линд, го обричат на самота. Стига до отказ от полово общуване. „Степента и характеристиката на сексуалността на един човек – казва Ницше – стигат до най-високите върхове на неговата духовност.“ В „Палечка“, в „Малката русалка“ и „Славеят“ той е дал израз на своя копнеж към щастие и истинска красота красота. Признанието на неговото творчество в родината му идва по-късно, отколкото в чужбина, където започват да превеждат прекрасните му приказки, но ако се види музея в родния му град, веднага се разбира, че той вече е признат за велик национален писател.
автор: Стефан Коларов