На днешната дата – 13 април, през 1835-та година в Търново са обесени водачите на Велчовата завера. Велчовата завера е опит за въстание на българите в Търновско и Силистра през 1835 година. Преди планираната дата на бунта заговорът е разкрит и организацията, свързана с него, е разбита от османските власти с активната помощ на Русия.
![](https://i2.wp.com/www.srednogorskibagri.com/wp-content/uploads/2022/04/Велчова-Завера.jpg?w=525&ssl=1)
През 1834 г. в Търново започва организирането на въоръжено въстание от заможния търговец Велчо Атанасов-Джамджията. В подготовката на въстанието активно се включват доброволци, занаятчии и местни дейци от Елена, Горна Оряховица, Лясковец, Трявна, Габрово. Идеята е въстанието да бъде обявено на Великден през април 1835 г. В околностите на Търново са въоръжени около 2000 души. Подготовката се изразява в набавяне на оръжие и боеприпаси, шиели се специални униформи, калпаци и знамена.
Съзаклятниците провеждали и военни упражнения, строй, стрелба.Предвождани от Георги Мамарчев, българин служил в руската армия, въстаниците трябва да превземат Търново, а след това да се вдигне въстание в Еленско, Габровско и да се овладеят старопланинските проходи в Централна Стара планина. Основната цел на въстанието е било образуването на автономно княжество, което да бъде база за бъдещите освободителни борби. При успешен завършек автономният статут щял да се разпростре върху всички български земи.
Заговорът е разкрит на властите от еленския чорбаджия Йордан Кисьов. Повечето от участниците са обкръжени от турците в Плаковския манастир. В последвалото сражение участват и хайдути от дружините на Иван Аврамски и Куман войвода, монаси от манастира и селяни от околността. Малък брой въстаници се измъкват от обкръжението и, водени от Иван Аврамски, са разбити до село Средни колиби, Еленско.
За изтръгване на признания за други участници в заговора турците подложили на жестоки изтезания арестуваните бунтовници. Те се изправят достойно пред съда и бесилката и не издават никого, като по този начин спасяват мнозина заговорници от смърт. Повечето ръководители на заговора, включително Велчо Атанасов, са обесени в Търново. Участниците във Велчовата завера изглежда разчитат и на известна подкрепа от страна на Русия, но заговорът съвпада с периода на най-голямо сближаване между Османската и Руската империя.
В Силистра, която по това време се намира под временна руска окупация, е разкрито второ ядро на заговора, в което участват много бесарабски българи, доброволци от Руско-турската война. По лично нареждане на император Николай I всички участници в заговора, които не са руски поданици, са незабавно предадени на османските власти. В подобно положение остава и Георги Мамарчев, бивш руски офицер, когото руснаците не приемат за свой поданик и отказват да защитят. Заговорниците с руско поданство са предадени на военен съд, подложени са на тежки мъчения и са изпратени на заточение в Сибир.
Кристиян Шкварек