Любовта и уважението са висши ценности!.. А виното… „Виното прави всичко възможно”.
На 14-ти февруари в село Каменица се състоя празник под надслов „Да стоплим сърца с вино и любов“. Тържеството бе обявено с начало 11.00 ч. и продължи повече от осем часа. Всички присъстващи бяха изненадани с „валентинки“ – за тях и техните половинки. Хартиени сърца с пожелания бяха изработени от библиотекаря на НЧ „Любен Каравелов – 1927“ Тодорка Пашова, като всеки дошъл да се повесели, бе приканен да си изтегли „валентинка“ и да прочете това, което му се е паднало.
На 14-ти февруари по стар стил едно време се е празнувал Трифон Зарезан, а днес това е и Деня на влюбените, посветен на католическия светец Валентин. Именно този двоен повод бе използван от организаторите в лицето на Кметство Каменица, НЧ „Любен Каравелов – 1927“ и каменишкия Пенсионерски клуб, за да наситят деня с весело настроение и запомнящи се емоции, но в български народен вариант с акцент върху скришния блажен фолклор на българина, изпълнен с любовни перипетии!
Спретната бе и богата трапеза – от самите участници, като всеки донесе по нещо от сърце, за да има берекет за красивото селце и неговите жители.
„Не пий вино – да ти е твърд клино“!
На изследователите на българските народни умотворения отдавна е известна еротичната окраска на т. нар. „блажен фолклор”, който представя един „скрит” пласт от народната култура, който се разказва и пее скришно, в тесен кръг от хора „една пора и една влака”.
Разказвали са се „блажните” приказки едно време и по сватби, и по кръщенета, по банкети и домашни сбирки, или по време на седенки и тлаки, на воденица, по коситба, при бръснаря и т.н.
Преди много, много години блажните приказки са се разказвали във времето между два делника, за да се посмеят хората, да се разтушат и да се веселят. От това празно време се ражда не само думата, но и събитието, наричано праз/д/ник, защото празника е опакото на делника и затова само в празник е можело да се пее, да се играе и да се вършат още някои работи, между които и т.нар. „мръсни”, че и „блажни”. Блажните народни приказки, поговорки, вицове и гатанки са записани от Симеон Мильов в книгата „Скришен фолклор“.
Почитайки колоритните ни народни умотворения, от страна на читалището бе подготвена изненада под формата на викторина, в която бяха включени народни блажни гатанки и разказани блажни приказки. Една такава приказка е следната:
„Двама трънчани си дошли от работа. Жените им пасат овци – едната на единия баир, другата – на другия. Едната пита:
– Що ти донесе твоят?
– Ноже.
– А, а-а-, и моят не може!“
На гатанките правилни отговори дадоха Радка Михайлова, Траянка Панчовска, Петър Начов и Цветанка Атанасова-Велева. Те получиха символични награди – домакински приспособления.
А гатанките бяха следните:
– Бабиното се пени, деденото се дърви. Що е то?
– Бел го турим, цървен го извадим. Що е то?
– Вием, вием, па ти го забием. Що е то?
– Голо у рунтаво улази. Що е то?
– Туриш го бело, извадиш го цървено. Що е то?
Предупреждаваме – Отговорите не са това, което вероятно си мислите!
По повод лозарският и винарски празник, който на 14-ти февруари се отбелязва по стар стил, Тодорка Пашова бе приготвила още една изненада – във връзка с легендите, които се разказват за възпятото в редица песни червено вино и твърденията, че една едничка песен има за бялото вино и в нея се пее – що не е червено! Тодорка Пашова развенча този мит, издирвайки и представяйки една красива народна песен, посветена на бялото вино, изпълнявана от Цветанка Воденова и оркестър „Неврокоп“:
„Бяло вино ми се пие, душо моя,
лудо вино, бяло лудо,
та сърце ми да забие,
и да трепка с мъжка лудост“…
Празникът продължи до късна вечер с песни от душа и от сърце, с танци и много чашки сладострастно винце, подкрепени с мазничко мезе!
Подготви: Петя Чолакова
