На 7-ми януари е един от най-тачените празници – Ивановден, религиозен и народен празник, празнуван в чест на Свети Йоан Кръстител. Празник едно време е бил на кумството и побратимството. На този ден всяка невяста правеля баклава и пита, вземала и бъклица с вино и отивали на гости у кумата и у девера.
Ивановден (от старобълг. „Бог е милостив“, от евр. „Божа благодат“) е празнуван в чест на Св. Йоан Кръстител, който предрича идването на Исус Христос като пратеник на Бога и дава Свето кръщение (Богоявление) в река Йордан.
Понеже главната задача в живота на светия Господен Кръстител Йоан е изпълнена в деня на йорданското Богоявление, от дълбока древност светата Църква е отредила за неговото възпоминание следващия ден подир този велик празник. Той е наречен негов „събор“, защото на това богослужебно тържество всички вярващи са призовани да се съберат за молитвена прослава на този „най-голям между родените от жени“ (Мат. 11:11) Божи пророк и праведник.
В днешно време ивановденските народни традиции са доста видоизменени и с вмъкнати допълнителни елементи – импровизации, които замъгляват ги завоалират смислено, но прибавят щипка забавление за участващите във възпроизвеждането на ритуалите. Някъде къпят родилките на реката и извиват иваново хоро, преобличат се в мъже в женски дрехи и правят смехотворни сценки, другате се придържат към опазения обичай – както е било едно време в деня на кумството и побратимството.
В някои краища Ивановден е последният ден, в който шетат из селата маскираните дружини на сурвакарите и станчинарите. В някои райони на страната коледарите отвеждат тържествено своя водач на чешмата и го окъпват. После той устройва пир, на който присъстват и маскирани като мечки невести, и мъже, които се преправят на баби. Накрая всички излизат на празнично хоро, с което приключва пълният цикъл на обичая Коледуване.
За Ивановденските ритуали е писал и Васил Чолаков такива, каквито ги е преживял из Панагюрско:
„В градът невестите всяка година на този ден правят баклави и с по една пита и бъклица вино отиват на гости у кумът и у деверът. В Панагюрище невестите по половин ока ракыйх носят; на кумът, старисват, деверите и на родителите си. По-малките села в тоя ден си събират момците около реката, един обричя десет оки вино да даде, друг обричя повече, и който обрече по-малко, него хвърлят в реката та го окъпват“.
Записани сведения имаме и от Димитър Маринов, който е съхранил едно от имената на този ден – както са го наричали в Прилеп – „Женски водици“. Ето какво пише Д. Маринов за празника:
„Тоя ден още в тъмни зори ще донесат прясна вода от кладенеца или от реката; предпачита се вода, която тече; и в някой голям съд, например в чъбър, ще бъдат потопени всички деца, а върху по-възрастните ще се сипе цял котел вода. Къпането става вън, на отворено. Туй къпане се върши за здраве.
Тоя ден някъде къпят булките и младоженците, които са оженени тая зима до Ивановден; след това ходят момци по селото, та къпят всички Ивановци; къпели първенците и по-заможните. Които не желаят да бъдат къпани, те се откупват с пари. Къпането се върши с наддаване. Така Петко каже: „Ако окъпете Ината, санав 5 лева“. Иван отвръща: „Ако пък окъпете Петка, аз давам 10 лева“. И тъй наддаването отива до 20-30, па и 50 лева. Къпачите не са можели да бъдат нито съдени, нито наказвани, ако са окъпали някого насила“.
Записал е Димитър Маринов и една интересна песен, която се е пеела едно време като коледарска, но той я определя като по-скоро водичарска. В нея се споменава как шест ангели „догледали“ Свет Ивана Кръщелника, „що е кръстил небо, земля“, та го избрали той да кръсти Младен-бога, Младен-бога, божо име!
„Свети Иван се зарадва,
Запретна си бели ръце,
Хвана бога с дясна ръка,
и във лява честни кръсти.
Ден го носи, ден го ръси,
надръси го над Йордана.
Дънища се позлатиха,
брегове се посребриха,
и си кръсти Младен-бога“.
В Тракия на Ивановден се извършвал едно време обичаят „хващане на аратлици“ – обредно побратимяване на ергени и мъже. Трима приятели, които искат да станат побратими, се събират последователно в къщата на всеки от тях. Започват от дома на най-възрастния, като майка му ги закичва с китка бръшлян или чемшир, на която е вързана златна паричка с червен вълнен конец. Това се повтаря в дома на всеки от другарите и се придружава с богата трапеза.
На 7-ми януари имен ден празнуват над 50 имена: Иван, Иванка, Ивана, Иванина, Иво, Ива, Ивона, Ивайло, Йоан, Йоана, Йонко, Йонка, Ваньо, Ваня, Ванина, Йово, Йовко, Йовчо, Йовка, Йото, Жан, Жана, Ивет, Ивета, Ивелин, Ивелина, Жанет, Ина, Инка, Яни, Янко, Янислав, Янислава, Янимира, Яне, Яна, Янка, Яница, Янина, Калоян, Калояна и други.
Подготви: Петя Чолакова