На 15-ти август е храмовият празник на пирдопската черква „Свето Успение Богородично“, която през есента (2019) ще стане на 200 години. Емблематична е пирдопската света обител, станала жертва на амбициозни властолюбиви люде, които без страх от Бога посегнаха на нейния облик, като баталясаха иконостаса – точно в годината на нейния 200-годишен юбилей!
Голяма Богородица е! Събра се мало и голямо в пирдопската църква, за да отбележат подобаващо нейният храмов празник. Бе отслужена Божествена Света Литургия, отец Недко Бръмбаров извърши благодарствен молебен и водосвет, а по покана на Община Пирдоп “ хористите от Мъжки хоров състав при Националната гимназия за древни езици и култури „Константин-Кирил Философ“ с диригент Даниел Иванов взеха участие в празника с изпълнение на църковни песнопения“. От Община Пирдоп съобщиха за тази своя инициатива, която видимо бе дирижирана от зам.кметицата Вера Бойчева, а лично отец Недко прочете от едно листче, че хористите са в Пирдоп за празника поканени лично от кмета Ангел Геров, който чинно изслуша красивите им изпълнения, застанал с гръб към църковния олтар. Дано не го види Койка Алексиева от Златица, че така ще му издърпа ушите, както не му ги е дърпал и баща му едно време…
Красив празник и емблематичен е днешният ден за българите, които освен добри и ревностни православни християни, с гордост и усърдие пазят завещаните им ритуали, традиции и вярвания от дедите, па макар и те не съвсем християнски, а по-скоро с ехо от онези древни времена, наречени езически… Дните около Голяма Богородица от време оно по нашите земи са посветени на Великата Богиня Майка – създателка и съзидателка, а молитвите от хиляди години се отправят към нея. Тези прастари вярвания и чествания устойчиво са се запазили в християнството – предавани от поколение на поколение.
Пирдопската черква пази своята 200-та годишна история. Тя е обявена за паметник на културата от национално значение – първа категория (предварителна) и тръпне в очакване процедурата да бъде извървяна докрай и да заеме своето достойно място в регистъра на българските паметници на културата, което едва ли ще се случи скоро. А и едва ли вече може да получи такъв статут след случилото се трагично мероприятие по унищожението на нейния ценен иконостас и иконите – иконите, от които столетия ни гледаха смирените топли очи на Богородица и светците! Тяхната изразителност, мекота на погледа, уникалност може би завинаги угаснаха – заличени от нескопосаната „реставрация“, която бе извършена от самоук местен художник, поръчана от кмета социалист Геров и заплатена от местна фирма.
Дълъг бе спорът около това, бих казала, пъклено дело. Дълъг и продължителен. И скоро няма да бъде приключен, докато не се произнесат съответните държавни органи, в това число прокуратурата. Дотогава ще е дума срещу дума. От едната страна е думата на загрижените граждани и специалистите-реставратори – от другата страна са твърденията на кмета Геров и неговия екип, предвождан от зам.кметицата Бойчева…
Сигурна съм, че ще се намери някой да каже: защо и в този свят ден се споменава и се пише за тези неразбории, защо не млъкне тая? Защо, едва ли не, се скверни празника на Богородица – майката Божия като пак се говори и пише за този случай? И ще побързам да му отговоря – убедена и уверена в правотата си. Защото вярата в Богородица и нейната опора следва да се гради на Истина и Справедливост, а не на замитане на проблема под изтърканото чердже, проснато пред кметската врата… И защото такива въпроси могат да зададат единствено преоблечени в християнски одежди неверници и следовници кметски, чиито убеждения са калявани като стомана по времето на тоталитарния комунистически режим. И защото съм убедена, че могат да го рекат само хора, за които „партията е права, дори когато греши“ и те само на нея са научени да се кланят… Но 100-годишната партия не е 200-годишната пирдопска църква. Не е и Света Богородица!
Именно в богородичният ден би следвало преди да влезем смирено в богородичния храм, за да запалим свещ за здраве и опрощение, да признаем греховете си и да очистим душите си… Всеки следва да признае грешките си и да поиска прошка, защото Бог вижда! И Богородица вижда – право в душата и ума на всеки! И тях не можеш заблудиш… Опрощение не се получава с купуването и запалването на наръч свещи, не става и с организирането на грандиозни църковни тържества… Става само и единствено с истинско покаяние, изповед и смирение… И с искане на прошка – от всички!
Днес е Голяма Богородица! Празникът на Майката Божия! Храмовият ден на пирдопската църква, която народа ни е опазил през векове на робство и тоталитарен престъпен режим. Опожарявана, но несломима! Незавидна е съдбата ѝ, защото и днес продължава да бъде обект на посегателства… Едно време са я палели поробители чуждоверци, след това сатрапи вероотстъпници и чуждопоклонници са я забранявали! В днешното демократично иначе време ѝ посегнаха техните наследници… Наследниците на един престъпен режим, който преследваше вярващите, чрез доноси и клевети ги обричаше на гибел – без съд и присъда, или ги захвърляше в концлагери – да станат храна за прасетата… Гореше ги не на кладите, а в пещите…
Богородице, Прости!
Казват, че всички хора си приличат по едно нещо! Независимо в какво вярваме и колко силно, в душите ни има една неугасваща надежда, която ни крепи дори и в най-мрачните моменти. Един от начините, чрез които подхранваме тази неугасваща надежда е чрез молитва. Това сме научили от нашите баби и дядовци, които силно са вярвали, че за да постигнем благополучие (лично, семейно, обществено) можем да го направим с молитва… Една такава всемогъща молитва е тази, която те са отправяли към Светата Богородица. Тя се предава от поколение на поколение и носи велика мъдрост. Устояла е на гонения, на забрани, на преследване – предавана от уста на ухо, защото Света Богородица е застъпница пред Бога за всеки един от нас и за цялата Земя:
О, Пресвета Владичице моя Богородице, която си неизречено по-почитана от ангелите и архангелите, херувимите и серафимите, и си неизказано по-свята от всички светии, Дево Майко Божия! Спаси ме, твоя смирен и грешен раб, защото ти знаеш, всемилостива господарке, че след Бога всичката си надежда на тебе възлагам и нямам друго спасително прибежище, освен тебе, всеблага.
Ти си моята крепост, Владичице, ти си моята сила, ти си моята радост в скърбите, ти си моето пристанище в изкушенията, ти си моето изправление, когато падна, ти си и моето всенадеждно спасение, о Майко на моя Съзидател и Господ!
Помогни на мен, плаващият в морето на този живот, страшно обуревавания и застрашения от греховно потъване. Подай ми ръка за помощ, помощнице моя, и ме избави от дълбините на греховната тиня, за да не потъна в бездната на отчаянието, защото буря от грехове и страсти се е дигнала против мене и вълни на беззакония ще ме удавят.
Ала ти, Майко на милосърдието, насочи ме към пристанището на безстрастието и ме спаси, надеждо на безнадеждните и ходатайко на моето спасение!
В Името на Отца и Сина и Светият Дух – сега и завинаги и за во веки веков! Амин!
Днес е денят на Богородица! Святата надежда и майка-закрилница! И нека нейното милосърдие се насочи към Пирдоп, за да прости на всички ни, че позволихме нейният храм да бъде осквернен и иконите в него унищожени. Дано ни избави от греховната тиня на страха и лицемерието, на властолюбието и незаинтересоваността, за да спрем да потъваме в бездната на глупостта, алчността и злоупотребата с власт…
Честит празник, пирдопчани!
Текст и снимки: Петя ЧОЛАКОВА