По стар български обичай на велики вторник неомъжените девойки носят мълчана вода. Едно време се смятало, че на този ден водата имала пречистваща сила и затова още от изгрев слънце жените носят от изворите до дома си.
В народния календар първите три дни от Страстната седмица – от понеделник до сряда, са определени за почистване на къщата и къпане. Този ритуал име пречистващ характер и се вярва, че осигурява здраве. На някои места в България на Велики вторник момите носят в пълно мълчание вода от три кладенеца и я прибират на скришно място. За мълчаната вода се вярва, че има тайнствена сила и помага за изцеление.
От време оно водата заема специално място в бита не само на българите. Тя е основен елемент и е един от символите на земния живот. Със своята пречистваща и благославяща сила тя присъства в почти всички религиозните системи по света.
За българите водата е символ на чистотата, материален посредник между земното и отвъдното. Способна е да лекува, да пропъжда злото и да „отрязва“ пътя му.
Според народните приказки и легенди в началото земята била изцяло покрита с вода. Чак след това Господ създал човека и му дал малко парче суша. Голяма река разделя този от „онзи“ свят. Нея преминават душите на покойниците, за да се преселят в отвъдното. Осъзнаването на двойнствената мощ на водата е в основата на голямата почит, с която народът ни се отнася към всичко, свързано с нея. Защото освен плодоносна сила, тя може да се превърне в необуздана стихия и да донесе много беди.
Във водните източници живеят митични страшилища, змии, самодиви и бродници. Те могат да навредят на хората и дори да отнемат живот. Покровител на реките, езерата и изворите е крилатият змей. Когато има буря с гръмотевици, казват, че навън се бият змейове и хали. Затова съдовете с вода вкъщи трябва да бъдат добре покрити – да не попадне вътре някое от тези създания и да омагьоса животворната течност.
За да донесе здраве и плодородие, тя трябва да е осветена. Това правят свещениците в православните храмове. Но в много обичаи за светена вода се счита „мълчаната“ (донесена при пълно мълчание от момиче с живи родители) и „цветната“ (оставена цяла нощ под звездното небе с билки, потопени в съда).
В християнската митология вторият ден от Страстната седмица (велики вторник), е ден за смирение. Според евангелския разказ през втория ден от Страстната седмица Иисус Христос дал последните си нравствени напътствия. Тогава той разказва притчите за десетте девици, очакващи идването на Господа, и за талантите.
Притчата за девиците напомня на вярващите да бъдат готови да посрещнат Спасителя със запалени светилници в душите си, защото той ще дойде внезапно и неочаквано, и напомня, че в момента на смъртта всеки се изправя пред Него на съд.
Притчата за талантите пък призовава всеки християнин да обработва с усърдие нивата на душата си и така да увеличава дарованията и вярата, с които го е дарил Бог.
„Защото всекиму, който има, ще се даде и преумножи, а от оногова, който няма, ще се отнеме и това, що има“.
Евангелие Матей 25:29
