Малко преди коледните празници, в интернет бе пусната информация, че кметицата на Златица осъдила за клевета гражданин с инициали С. Ш. Публикацията бе качена в електронен сайт, след което чинно споделена във facebook-групата „Да израснеш в Средногорието” с администратори общинската съветничка от БСП Стоянка Балова и симпатизиращия на БСП Васил Пушкаров. Очакваше се да се изредят коментари от рода: браво на златишката кметица и тя да свърши нещо? Но не би! Минаха ден-два и публикацията изчезна без да постигне очаквания ефект. Причините за изчезването останаха неизвестни за публиката на партийно оцветената група.
Тази публикация ме подсети, че преди време от същия този сайт бе произведена и друга подобна новина, която гласеше, че „на две инстанции съдът отхвърлил обвиненията на прокуратурата срещу кмета на община Златица” внушавайки ни, че Магдалена Иванова е била оправдана по повдигнатото й от СЗ „Антикорупция” обвинение за извършено престъпление по служба, с което община Златица е ощетена със сумата от 1 056 806,44 лв. Освен повдигнатото обвинение, на станалата национално известна златишка кметица, бе наложена и мярка за неотклонение „парична гаранция” в размер на 10 хиляди лева, като прокуратурата е поискала от Окръжен съд – София да я отстрани от длъжност до приключване на наказателното производство. За да не може същата да продължи с подобни действия в общината и евентуално да укрие доказателства.
Намирисващата отвсякъде на фейк новина отново бе споделена в „Да израснеш в Средногорието”. Тогава, обаче, заваляха похвали към кметицата и порицания към всички, дръзнали да коментират нарушенията, които са извършени. Публично и с респект се включи дори бившата зам.областна управителка и бивша служебна областна София Торолова – активен член на БСП, която откровено укорително и строго осъдително написа: „Ами сега? Очаквам разум без страсти”. Друга видна гражданка, известна с роднинските си кметски връзки, по щирянски дълго-мислено заключи: „Много хора мълчат сега и са по-ниски от тревата и по-тихи от водата. Защо ли вече няма едно и също написано 10 пъти. Тишина”. Общински служителки пък се задоволиха с едно простичко „Браво”. Мероприятието изпълни своето предназначение. Внуши се на хората, че Магдалена Иванова е оправдана по повдигнатото й сериозно обвинение.
За всеобщо удивление и мое лично недоумение никой от бравословещите не се сети да попита за какво оправдаване на кметицата иде реч и дали изобщо е стартирало делото срещу нея?! Нейсе… Напънали се хората от електронния сайт, написали що написали с цел да изпълнят възложената им задача и да зарадват феновете кметски, пък дали е леко фалшива новината и дали радостта им не е като да туриш каруцата пред магарето, няма значение… Заблудени да има, брависимо да се чува! Хората да повярват в кметската непорочност и да не питат къде отидоха над един милион лева от златишкото училище. Изчезнали с лекота по време на едни предсрочни парламентарни избори, в които активно за депутатски стол се състезаваше и София Торолова от БСП-Челопеч, а водач на партийната листа бе не кой да е, а лично днешната партийна водачка Корнелия Нинова.
Малко преди празниците, обаче, независимият донякъде български съд взел, че се произнесъл с окончателно решение. И то по повод заведено от Магдалена Иванова дело срещу един гражданин, имал смелостта открито да коментира случващото се в община Златица и най-вече да търси справедливост от името на онези, от чиито данъци се леят стотици хиляди левове насам-натам по кметско-партийно усмотрение. Попитал човекът заради онези граждани, които ежедневно трошат автомобилите си из златишките дупки и псуват ли… псуват, от немай къде и нямащи какво друго да сторят. В резултат управницата взела, че се втурнала… Граждани да съди, правосъдие да раздава!
С взетото решение Софийския съд потвърдил това на Пирдопския и, видиш ли, за мъка кметска, оправдал изцяло лицето С. Ш., като задълбочено обяснил на затъжилата се кметица, че „осъщественото от С. Ш. разгласяване… не покрива от обективна и субективна страна признаците на престъпление клевета”. Съдът дори пояснил, че „в действителност С. Ш. е твърдял истинния факт, че по разпореждане на тъжителката, в качеството й на длъжностно лице – Кмет на Община Златица, телефонни номера, ползвани от част от членовете на семейството й са прехвърлени на Община Златица, като абонат, с всички произтичащи от това последици, в т.ч. и установеното от заключението на вещото лице Ковачева, че при настъпване на падежа за плащане, фактурите за стойността на ползваните мобилни услуги, са издавани по сметка на Община Златица”.
Да си кажа честно, онемях. Оказва се, че нашата мила, родна кметица е прехвърлила телефонни номера на семейството си на сметката на Община Златица! И това го доказва не кой да е, а българският съд, като дори се налага да обяснява на Иванова, че „Европейският съд по правата на човека е посочил, че твърдения, направени в жалби или показания пред властите не могат да се разглеждат като „разгласяване” на клеветнически твърдения, тъй като техните автори не възнамеряват да накърнят репутацията на лицата, до които се отнасят, а целят да упражнят правото си да подават жалби, да докладват нередности или да търсят помощ…”. Съдът дори отбелязал, че „по този начин се реализира възможност в едно демократично общество, управлявано от върховенството на закона, частно лице да докладва за нередност в поведението на длъжностно лице”.
След подробните обяснения на Съда и аз, като другарката Торолова, ще си позволя да попитам: Ами сега? Даже си позволявам да го перефразирам на: „Кво праим саа?, та да звучи по-пролетарско, някак си. Кой ще понесе политическа отговорност за делата на управничката златишка?
Напъните на една представителка на местната власт да преследва гражданите, дръзнали да докладват за нередности и да защитават своите изконни права, се оказаха не само недемократични, но и нарушаващи европейските правила. Явно тази временна представителка на местната власт не е осъзнала, че България отдавна не е комунистическа, а е държава – член на ЕС, от което произтичат множество права, от които свободните граждани могат свободно могат да се възползват. И дори са длъжни да го правят.
Дали защото на златишката БСП-кметица „демокрацията е отнела много”, същата реши да си отмъсти, като преследва гражданите, не знам? Дали защото същата все още живее в онова време, когато се репресираха и изпращаха в концлагер хора, осмелили се да критикуват властта, да ходят на църква и да мислят, също не знам? Знам само, че днес живеем в друго време, в друг свят и подобни посегателства върху личността и свободата на словото са неприемливи, неморални и укорими. И би следвало да носят лична и партийна отговорност лицата, които ги извършват. Освен ако не се причисляват към онези 80% дебили, за които споменава БСП-депутата Иво Христов, за което биха притежавали, обаче, съответния медицински документ.
И аз като другарката Торолова, очаквам разум без страсти.
Очаквам и прокуратурата да си свърши добре работата по останалите преписки, касаещи извършваното от Магдалена Иванова в Община Златица:
– По прокурорска преписка за нарушаване или неизпълнение на служебните задължения от стана на кмета с визираната в тази норма специална цел и произтичащите от това немаловажни вредни последици, относими към правната квалификация по чл. 282 от НК относно управлението на регионалното депо за твърди битови отпадъци;
– По прокурорска преписка, касаеща образуването на досъдебно производство срещу кмета на Община Златица – Магдалена Величкова Иванова за извършено престъпление по чл. 282 НК, свързано с установените от ДФ „Земеделие” груби нарушения на сключен договор за облагородяване на междублоковите пространства;
– По прокурорска преписка, касаеща сключването на множество договори за правно обслужване и договори за правна защита с различни адвокати и адвокатски дружества, без да е имало необходимост от сключването им, като в следствие на тези договори са били изплатени значителни парични средства, с което е бил ощетен бюджета на община Златица.
Разбра се защо другарката Иванова съди гражданина С. Ш. Очевадно е, че заради будната му гражданска съвест прокуратурата, в това число специализираната, е запретнала ръкави и проверява, ли проверява… И открива ли открива… Редица закононарушения и ощетяване на община Златица, които са далеч по-мащабни от това, че Магдалена Иванова е прикачила телефоните на част от семейството си към сметките на общината. Да им ги плащаме всички ние.
Българският съд постанови, че един български гражданин е НЕВИНЕН. Напъните за преследване от страна на кметицата, обаче, предполагам няма да спрат. Напротив. Озверяването и освирепяването общинско е налице. На охулване по един или друг начин е подложен всеки дръзнал да критикува общинското ръководство. ОбС е поставен в поза „партер” и често е принуден да гласува на тъмно докладните на кметицата. В последствие се оказва, че ОбС е станал неволен съучастник и с неговите решения си измиват ръцете тези, които бъркат в общинската каца. Единствен гражданинът С. Ш. устоява на преследването, репресирането и осмиването, като неуморно издирва документи, уличаващи общинското ръководство и доказващи лошото управление, царящо в Златица от десетилетия.
Мишкуването се оказа често срещано явление в Златица. Добре подплатено и угоднически подкрепено. Кадруването също. И по роднински. Гейтовете са толкова много, че ако с тях се заемат национални медии, ще си напълнят разследващите предавания поне за година напред. В Златица някои още се изживяват по комунистически и се опитват да ни отнемат демокрацията ежедневно, потапяйки ни в мърсотия, кал и платени поръчкови помии. А какви ли договори има Община Златица за медийно обслужване и какви пари плаща – предстои да разберем и да осъзнаем какъв още масраф кметски плащаме. Щото, видиш ли, “Златица не се продавала”! Явно само се източвала… Като евтино вино по Нова година!
В заключение, отново ще се върна на репликата на бившата служебна областна София Торолова, позволявайки си пак да я цитирам без да я питам: Очаквам разум от страна на златишките жители да не допускат повече подобно отношение от страна на местната власт към тях. Защото, както казва мъдрия Александър Геров най-страшни са очите, които правят сделка с властта”. Нали, другарко Торолова?!
Петя ЧОЛАКОВА