„Който има хляб – има всичко“!
В знак на почит към хляба през 2006 г. 16-ти октомври е обявен за Международен ден на хляба и неговото значение за хората. Това става по инициатива на Международния съюз на хлебопроизводителите и пекарите.
Хлябът в българските традиции има важно значение и е неизменна част от всеки един празник, обред и обичай. Без хляб на трапезата българинът не сяда! Пред хлябът българинът се прекланя. Той присъства в житейския ни път от раждането да смъртта. И в делник, и в празник! С погача се отбелязват 40 дни от раждането на детето. С погача се посреща Дядо Боже и Божата Майка. Особена почит се поднася и на Света Петка с хляб, наречен на нея…
За българите едно време Хлябът бил свещен! Освен за ежедневно хранене, българинът приготвял за празничните трапези празнични обредни хлябове – според деня бил и вида на хляба. Боговица, колак, кравай, пита, турта, погача… Освен специалното замесване, обредните хлябове се правели и със специални шарки – магични символи.
„Хлябът играе много важна роля в жертвоприношенията“, отбелязва етнографът Димитър Маринов. „Нито едно жертвоприношение не става без печен хляб, в който случай тоя хляб е нашарен отгоре с шарки, които имат символическо значение. Тия хлябове носят общо название колак или погача (богова пита) и съставляват така наречените обредни хлябове“.
Разнообразни и многолики са българските обредни хлябове, а без обреден хляб „не може и жертвоприношението няма значение и сила“. Много от своите жертвоприношения българите правели само с обреден хляб – в чест на някой светия, като част от важен обред, при молба за изцеление и за омилостивяване на магичните тайствени същества.
Из записаното от Димитър Маринов:
„Обредният хляб не е обикновен хляб, който се меси за катадневна храна. Той се различама от обикновения по начина на приготвянето на тестото, по формата си и по шарките, с които е нашарен. Когато ще се замесва тестото за обредните хлябове, брашното ще е отличено и сеенето ще става по начин особен, и водата ще бъде приготвена по особен начин. Замесеното тесто ще бъде скътано на топло, за да се дигне, т. е. да вкисне, да втаса, защото всичките обредни хлябове се правят обезателно от кисело тесто, т.е. хлябовете трябва да бъдат квасници. Рядко са случаите, когато обредните хлябове са предни погачи, пресни пити„.
Тайнствата на замесване на български обреден хляб са многопластови и отличават народната ни вяра, запазена от време оно в празничните ни ритуали и обряди. Българите издигат хляба на висота, каквато не се среща у други народи. За него той е бил и винаги ще бъде неделима част от празника и от делника му. Без хляб не може да се „завърже“ ни е едно българско семейство, ни едно българско тържество.
С хляб посрещаме скъпи гости! С хляб изпращаме на дълъг път… С хляб захранва свекървата снаха си и сина си… С хляб лазарки дарявме и Бога каним на сладка вечеря. На самодивите медени питки носим – за здраве и благоденствие!
Да ни е честит Международният ден на Хляба!
Подготви: Петя Чолакова
Снимки: Петя Чолакова и Виктор Кръстев