Ако беше между нас, на 02.04.2021 г., големият майстор-художник, гордостта на Златица, обичаният и уважаван от всички Георги Златанов, щеше да празнува своята 90 годишнина… За съжаление, той ни напусна на 30.09.1992г. и вече 29 години не е между нас, но духът му живее в стотиците му рисунки, етюди, акварели, гравюри, маслени платна, в подарените и откупени негови работи и живее, вдъхновява и възхищава зрителите, разказва, вълнува – чрез магията на изкуството.
Част от неговите картини са притежание на частни колекционери в България и по света – в Германия, Франция, Гърция, Русия, Англия, Македония…
Георги живееше за да рисува, отнасяше се в друга реалност, влизаше в картината със сърцето си… защото сътворяването на творбата е обгърнато с ореола на известна тайнственост, която е стимул към откривателство – да търси точните живописни и пластични елементи, които са му необходими. Той казваше, че картината се създава спонтанно, не на части – така се запазва чувството. Да се улови мига – тези мигове на озарение, в които идват определени хрумвания и да се осъществят в момента, като се размишлява с четка в ръка.
При многобройните ни пленери през годините Георги, аз и Цветко рисувахме точно така – “ала прима” и за 3-4 часа се раждаха платна… В своето прочуто есе “Теория и функция на Дуендето”, Федерико Гарсия Лорка разширява в поетично-философски план тази “тайнствена сила, която всеки чувствува, но никой мислител не е обяснил”… и която той нарича Дуенде. Задълбочено и професионално размишление-анализ върху творчеството на художника ще оставим на критиците и изкуствоведите… такова направи отчасти големият проф. Атанас Божков в книгата за Георги Златанов. За съжаление, преди да излезе от печат книгата и той почина. Наложи се изкуствоведката Аделина Филева да довърши.
Съжалявам, че в книгата са поместени много малко от творбите на Георги… Трябваше много повече, но не зависеше от нас… Аз като зрител, приятел и художник на Г. Златанов, мога само да се възхищавам и да поразсъждавам за Дуендето на личността и творбите на Георги Златанов! Останаха картините, които имат свой живот… и който ги гледа преживява, усеща твоята магия, художнико, приятелю, учителю… твоето Дуенде.
Много ми липсваш… и ти, и Цветко Балев.. От тримата глупаци”, /както ти се шегуваше/, останах само аз… Излизам да рисувам и вие сте с мен.. разговарям мислено и на глас и усещам присъствието ви.. Дуендето!!! Пак дойде пролетта, а навън е снежно, снежно е и в душата ми…