На 8-ми септември е един от големите църковни празници – Рождество Богородично, наричан още „Малка Богородица“. Православната църква прославя Божията майка като пазителка на християнското семейство и покровителка на родилката и детето. На този ден храмов празник имат редица манастири в страната: Рилският, Троянският, Роженският, Врачешкият и други. Празникът Малка Богородица се ознаменува и с общоселски събори, хора, песни; обикновено покрай черкви, манастири и оброчни места, свързани с Божията майка. Някъде в нейна чест колят и курбан – овен/овца.
Родителите на Светата дева – праведните Йоаким и Ана, били щедри и милостиви, но бездетни хора от Назарет. Погълнат от скръб, Йоаким отива в пустинята, където прекарва в строг пост и молитва 40 дни. Ана също се моли горещо на Бога да я дари с рожба. Господ Бог чува молбите им. Пред Света Ана се явява ангел, който й казва, че ще роди благословена дъщеря на име Мария, заради която ще бъдат благословени всички земни родове. Света Ана дава обет, че ще обрече детето си на Бога. Когато малката Мария навършва три години, родителите я завеждат в Йерусалимския храм и така изпълняват обещанието си да предадат своята единствена рожба в служба на Бога. Мария остава да живее в храма, като приема върху себе си дълга да лекува в скръбта им всички самотни и изоставени хора.
Рождество Богородично е третият празник на Божията майка, който се празнува предимно от жените, за да са живи и здрави, да раждат леко и Богородица да им помага в беда и да ги закриля. Едно време на 8-ми септември имен ден са празнували онези, носещи името Мария. Този празник е бил предпочитан за кръщенета и сватби.
Между двете Богородици се пресаждат и размножават повечето пролетни, многогодишни цветя и храсти — божури, перуники, люляк.
Обредността, свързана с Богородица винаги притежава известни езически елементи, поради функционалната връзка на християнската светица с древните божества на плодородието и богините-майки. Рожденият ден на Богородица съвпада с раждането на новия аграрен сезон. Ритуалните практики се определят от идеята за този прелом: те целят осигуряване на плодородие, плодовитост и здраве чрез житната и животинска жертва. Така в народния календар под патронажа на Божията майка започва новият селскостопански цикъл.
В повечето райони между Голяма и Малка Богородица жените не тъкат, не шият (а някъде и не месят), за да са здрави децата им. Омесват в чест на Богородица ритуална пита, наречена Богородичен хляб. Парче от нея се оставя за добитъка, прибавя се в храната му, друго парче се нарича на къщата, за да я пази Богородица. В някои краища пазят това парче чак до четвъртия ден на Божията майка, когато е празникът Събор на Пресвета Богородица (26 декември). Според народния обичай се вари жито, то най-напред се носи в черквата, за да се опее и благослови, след това се раздава за здраве.