Лазар се вози на златни колци,
низ село ходи Богу се моли:
Я дай ми, боже, ситен ми дъждец,
ситен ми дъждец, роса да роси.
Роса да роси, трева да никне,
паун да пасе, пера да хвърга.
Пера да хвърга, моми да берат,
моми и невести венци да вият!
Лазаровата събота. Лазаровден – празникът на възродения живот!
Едно време му викали още Лазарница (Лазарица).
Обиколиха челопешките лазарки селото! Попяха за здраве на домакините… Лаленце се люлее… На момък и на детеце за здраве и берекет, на цялото село благоденствие и просперитет!
Народното вярване утвърждава, че тоя ден се празнува в чест на нивите, пасбищата и гората. Старите баби разказват, че Лазар е заповедник на горите, на шумаците и той чисти, треби горите да правят хората ниви! Лазар има в ръцете си балтия, с която сече гората, шумка и прави орници. Ето защо тоя ден се казва Лазар (по записаното от Димитър Маринов).
Три обредни ритуала са свързани с Лазаровата събота – лазаруване, избиране на кумица и боенек. И трите са свързани с прехода към моминството, с любовта и задомяването. На този ден из населените места шатат лазарките, обикновено групи по шест-седем момичета на възраст от 10 до 16 години, облечени в празнични дрехи или невестински премени и закичени с венци и китки. Те обикалят домовете в селото, като пеят обредни песни за всеки член от семейството, възхваляват децата, стари, млади, моми, ергени, невести, както и овчари, говедари, коняри. Домакините ги даряват с яйца и пари. Вярва се, че къщата, в която са влезли и пели лазарки, ще бъде честита през цялата година.
Лазарките обхождат и горите, реките и ливадите. С песен навлизат в нивите и пожелават богата реколта от раззеленилото се жито. Вярвало се, че магията на тяхното слово ще помогне не само на девойчето да премине в групата на момите, но и на пролетта да смени зимата. С вяра в магията са свързани и повечето практики на този ден.
Обикновено стопанката търкулвала сито пред лазарките. По това как ще падне се гадаело за бъдещето плодородие. Или докато лазарките играели, ги посипвала с жито и те се завъртали с думите: Завърти се Лазаре, че да се въдят пчелите, да се агнят агънца, да се телят теленца…
Навсякъде стопанката задължително дарявала лазарките и със сурово яйце, а то има много важна роля в народната вяра. От една страна е символ на безсмъртието, а от друга – с него могат да се гадаят тайните на съдбата и да се развалят магии.
Къща, в която на този ден са влезли лазарки, се считала за благословена и щастлива – така както го и пожелавали лазарките с песните си.
Отбелязва се и църковният празник Лазаровден, който е с подвижна дата, винаги в предпоследната събота преди Великден. В календара на християнската църква празникът е свързан с един от най-вълнуващите евангелски сюжети – на възкресението на Лазар, живял в град Витания, близо до Йерусалим. Според евангелието, когато Спасителят е в земите отвъд река Йордан, Лазар се разболява и умира. Когато месията се връща, възкресява покойника на четвъртия ден от неговото погребение в знак на благодарност за проявеното от него гостоприемство.
Според средновековни ръкописи, Лазар живее още 30 години в строг пост и въздържание и е провъзгласен за първи епископ на град Китион на остров Кипър. На Лазаровден църквата отбелязва с празнична литургия възкресението на Лазар, както и паметта на свети мъченик Лазар Български, измъчван и убит на 23 април 1802 г.
Много пъти лазарките из пътя срещат пътник, който минава през селото им. Те го спират, обкръжават го и му пеят тая песен:
Пътниче ле, друмниче, Лазаре!
Честита ти била тая среща,
дето те среща млад Лазар!
Пред тебе Лазар, след тебе Лазар,
здраве и живот и добър късмет!
Вечерта късно лазарките се разделят и се сговарят къде на другия ден – Връбница, да се съберат, за да извършат и втория обред – кумиченето.
Подготви: Петя Чолакова
Снимки: facebook-страницата на Списание „Средногорски БАГРИ“