Къде ние заминале,
родило се, преродило,
та на земия натегало,
от два класа кутел жито,
от два грозда бочва вино!
Лазарица, Лазар, Лазарска събота, а подир нея Връбница, още Цветница и цяла Велика Неделя! Събраха се момите лазарки да ходят, залюляха се лалетата, затрептяха тревите… Шеталици, кумица, лазарова булка…
Лазаровден е подвижна дата и се чества в събота, една седмица преди Великден. Православната църква почита на този ден възкръсването на Лазар. Българите наричат празника Лазарица, Лазар, Лазарска събота и празнуват в чест на нивите, пасищата и гората.
В лазарските обичаи е залегнала и идеята за осигуряване на плодородие и здраве. Лазарските дружини обхождат и селското землище, пеят обредни песни по ниви и по ливади, пеят и на житото.
Особено интересни са старинните обичаи, които се изпълняват на Лазарица – лазаруване и боенек. Подготовката за лазаруването започва веднага след Тодоровден. Момите се събират, разделени на групи по махали и под ръководството на вече лазарували девойки или на по-възрастни жени, разучават лазарски песни и игри.
В ранно утро на Лазарица тръгват из селото момите, закичени със свежи цветя по главите, облечени в нови, чисти носии, в които задължително трябва да има елемент от невестинска премяна. Те са разделени на чети, като всяка се състои от по четири пеячки и две шеталици, и се предвожда от кумица.
Лазарките обикалят всички къщи в селото, като във всеки двор изпълняват специални обредни песни, посветени на отделните членове от семейството. Пеят на стопанина, на стопанката, на невестата, на бебето, на възрастните в къщата. Специални песни има за овчар, за терзия, за свещеник, като най-много са за момите в къщата.
Ако стопаните имат кошери, лазарките пеят и за пчелите. Докато пеячките пеят, шеталиците, под съпровода на песните, играят ритуалния лазарски танц буенек – несключено, много буйно хоро, което се играе за здраве и берекет.
След лазарската събота е Връбница, още Цветница. На този ден се почита Цветоносната неделя, когато Христос тържествено влязъл в Йерусалим преди еврейската Пасха. Сутринта на тържествената църковна служба носят върбови клонки и китки от пролетни цветя – оттук и името на празника Връбница.
По стара традиция на Цветница невестите носят в църквата краваи и ги раздават помежду си, след като свещенникът ги освети.
На Цветница с последния лазарски обичай кумичене, кумичкане, приключва цикълът от момински пролетни игри. Момите, които са ходили “на Лазар”, се събират и тръгват към близката река. Всяка носи венче от върбови клонки, китка цветя или обредно хлебче (колаче), увито в чист месал и наричано кукла. На реката се залавят на хоро и пеят песни с любовен характер. Девойките пускат по течението на водата своя знак и чието венче или колаче излезе най-напред, тази мома провъзгласяват за кумица, кръстница на лазарките.
С лазарските обичаи девойките влизат в нов специален статус и вече са готови да се омъжат. Много е разпространена народната поговорка, която казва, че “ергенин, който не е коледувал, и мома, която не е лазарувала, не могат да се задомят”. А според древното поверие, която е лазарувала и се е кумичила, не може да бъде грабната и залюбена от змей. Вечерта на Връбница на селския мегдан за последен път се извива лазарското хоро.