опит за преврат, контра-преврат, жертви
Живо да го ожалиш родното златишко читалище, превърнало се в арена на кръвопролитни битки. Битки като ония, дето са се водили на римските гладиаторски арени. Само дето гладиатори си нямаме в Златица, но пък читалищни настървени настоятели – колкото щеш.
Настояват ли, настояват – пак те да си останат. Иска им се да продължат да глозгат читалищният кокал, но председателката, видиш ли, им пречи. Хем те си я сложиха, хем сега я не щат. Защото по приляга на тази длъжност да е неполучилата почетен знак на Златица за акордеонските заслуги Койка Алексиева.
На нея най и приляга според настоящите и вече бивши читалищни настоятели да е председател, защото е в близки и твърде лични отношения с читалищната секретарка Дочка Белишка и най-вече с все още кметицата Магдалена Иванова.
Битката за читалището в Златица се състоя на 15-ти март 2018 г. в големия читалищен салон. И даже имаше ток в читалищната сграда, защото сметката бе платена със заем от ПК „Златица 91”, осигурен най-вероятно от читалищния председател Нели Михайлова, която се е обърнала за съдействие към главната счетоводителка в златишката кооперация Нели Махайлова.
Същата Нели Михайлова, която бе избрана за председател на читалище „Христо Смирненски” след като бившия му председател Петър Белишки се отказа и я предложи за такава. Същата бе и в неговата листа за общински съветници на местните избори през 2011 г., когато той получи високо обществено доверие, изразено в 28 гласа от 5000 избиратели, сред тях роднини и съпруги.
Тук не иде реч за някакъв конфликт на интереси. Да не си помислите нещо такова. Тук иде реч само и единствено за читалищната дейност, която трябва да се управлява не от кой да е. А от човек, посочен не от коя да е. Посочен лично от доброволната преброителка с ледения поглед, впит в гласуващите член-читатели.
Веднага след като Нели Михайлова пое юздите на златишкото читалище, се проведе конкурс за негов секретар. И бе избрана най-най-по-най подходящата и подготвена личност за тази длъжност – Дочка Белишка, която няма нищо общо с мъжа си Белишки. Петър Белишки. Плей-Бой по златишки. Същата получила своята подготовка по съпружески методи. Да не си помисли някой, че в този случай е имало някакви договорки и предварително замислени рокади? Не! Не вярвам! Всичко е плод на Вселенски замисъл. Което трябва стане – то си става. Фамилия Белишки в читалището до живот остава.
Мина известно време, обаче, на читалищното настоятелство, в което се кипрят Диляна Дилова, д-р Маргарита Йорданова, Койка Алексиева, Добрина Гайтанджиева, не им харесала председателката Михайлова. Станала непослушна някак си. Неконтролируема и не играела по свирнята кметска. Сиреч, пречила на Магдалена. И решили „наште будни” настоятелки да се отърват от Михайлова, като коронясат за председател вярната и неуморна 70-годишна Койка. Алексиева. Юбилярката, дето не успяха да я уредят с 300-та лева от общинската хазна. Предложението същата да получи почетен знак от Община Златица бе не на кой да е, а лично на секретарката читалищна Белишка.
И изведнъж настана голям наплив от желаещи да членуват в златишкото читалище. От кол и въже затърчали да се записват и да допринасят за читалищната дейност. Някакъв катарзис обзел определени кръгове от златишкото общество, известни с близките си контакти с „третия вид” в местна власт. А пък общински служители – на килограм се затърчали да стават читалищни членове. Под зоркото око на Дочка Белишка набъбвал читалищния списък. Колкото повече нови членове – толкова повече подходящи гласове. И, естествено, добре обучени как и за кой да гласуват. И все любители на акордеонната музика и на прочувствените койкини слова, напоително произнасяни я пред паметника на Вълко Червенков, я на Бакаджик и не само. Той Вълко нали дебне пред читалището, може да се приеме, че словоизлиянията койкини са един вид читалищна самодейност…
Червена еуфория настанала в читалищната среда. Но, не би! Нели не спи! Нели бди! Нели планове крои!
Случи се читалищно Общо събрание. Превратаджии много – преврат няма. Даже доброволната преброителка-кмет Иванова не успяла да обърне резултата от гласуването. То само като си помислиш, че кмет се е цанил за преброител на читалищно събрание и ти става ясно за кметския капацитет… И авторитет. Никакъв. Сигурно Магдалена е разчитала на страшния си тежък вид, че като брои и следи кой как гласува, то стреснатите гласоподаватели ще изберат нейната фаворитката. Поглед страшен се впива във всеки, дръзнал да гласува за Нели. Поглед кметски. Пронизващ. Зловещ. Застрашителен.
Е, не случи Иванова на избиратели този път. Не стана. Страх златичани не ги хвана… Още повече от една с повдигнато обвинение от СЗ „Антикорупция” за извършено тежко престъпление… Явно тежестта на престъплението за тях е по-голяма от тежестта на една кметица, па макар и тя доброволна преброителка.
Само чистачка в читалището не е станала нашта управница, но и това може да се случи… Административен капацитет се лее от общината… Многофункционална е жената – и за кмет става, и за преброител тоже. Дали така не е броила и гласовете от онези паметни избори, дето Златица не се продаваше!? Авторитетно някак си… Поверително и лично! С протоколски промени, запетайки и кръстчета…
Само като си помисля за състоялата се кървава читалищна битка, се сещам за изборните договорки между шефа на Нели Михайлова от ПК „Златица 91” и кандидатката на БСП за кмет на община Златица… Тази уговорка днес на всички ни струва от скъпо по-скъпо. Та се стигна до там, че да натирят общинския съвет от собствената му заседателна зала. Но пък Нели Михайлова е председател на място. Топла връзка. Не като в училището. Съвсем топла, да не кажа гореща… Между кооперативния си шеф Младен Медаров и любовта си към читалищната златишка дейност. Жонглира умело и уверено, проваляйки магдаленения порив за промяна на читалищния председател.
Планираният преврат не случи. Не стана. Преброяването не излезе. Сметката бе крива – с преброителка, но без кръчмарка. Магдалена Иванова и нейната свита от верни следовници, предвождани от Диляна Дилова, д-р Маргарита Йорданова, Сашка Кърпарова и неслучилата кандидатка и неполучилата почетен знак и 300,00 лв. Койка Алексиева, получиха звучен шамар и позорно бяха изритани от младите читалищни самодейци и радетели за златишка култура. И за справедливост!
При направеното предложение за състав на читалищно настоятелство, старите обиграни настоятели били поразени и придобили вида на Тодор Живков от Пленума на 10-ти ноември 1989 г. Нито един от тях не бил включен… Не ти Диляна, не ти Маргарита, още по-малко акордеонистката-рецитатор на прочувствени партийни речи… Осиротяла преброителката Магдалена и увисила нос. Като на сесията, когато й поискаха два пъти оставката… За една вечер.
Ошашавените превратаджийки подвили опашки и се изнизали през читалищната порта в посока общината за групово близане на рани… Шествието било озвучено от дюдюканията на спасителите на читалищната институция, които за първи път в историята на златишкото ни родно читалище успяха да го прочистят от многогодишната злъчна шайка…
Евала! Аферим! Браво на младите хора в Златица! Сигурен съм, че вашата победа е приветствана от най-заслужилия читалищен деятел и почетен гражданин на Златица Никола Младенов! Там, от високото! Делото ви ще се помни! Сътворихте новата априлска епопея в 4-ти революционен окръг. Вие сте достойни наследници на Златишкия революционен комитет, създаден от Васил Левски през 1872 г. Развяхте знамената на победата! С мощен боен вик: Победа! Победа! Победа! Устояхте дори на назидателната реч на Теодора Евтимова – Петрова! Хвала, вази, смели златичани!
Въпреки измазулването на неслучилите превратаджийки и Георги Кърпаров, един заблуден читалищен член предложил липсващата вече Койка за председател на читалище „Христо Смирненски” – град Златица. Откъде некъде! Няма я вече Койка в нашето читалище… Осиротя читалищното настоятелство… Поведе ги Магдалена към общинската сграда… Да ги поругае, но и приласкае… Само те са и останали. Каквито такива! Кризисен щаб му викат! Тръгнаха да планират следващия си подривен ход! Да обжалват избора на цялото това непослушно читалищно Общо събрание. По домова книга сигурно ще погнат непокорните читалищни членове… Очаквайте кметско преследване и засилен кметски интерес. И ще ги съдят за непослушание… Като мен!
Магдалениният екип загуби поредната битка в Златица. Спечелихме всички ние, обикновените граждани. Пробуждане! Падна първата глава на ламята… Мирише на Пролет! Балкана припява песен за Освобождение! Първата пушка гръмна в читалището… Април е! Но не е първоаприлска лъжа…
Стоян ШИЕКОВ