„Женски водици“ в Челопеч

Българската традиция свързва Ивановден с очистителната и чудодейна сила на водата. Така наречените „мръсни дни“ са свършили на 6 януари – Богоявление, и хората поглеждат напред в бъдещето с надежда за здраве и по-добър живот.

На този ден по стар български обичай всички булки и младоженци, които са се оженили през зимата до Ивановден, се къпят за здраве и щастлив живот, а за здраве и хубост се къпят малки и големи.

На Ивановден продължават обичаите и обредите, свързани с вярата в чудодейната здравеносна сила на водата. Ергените къпят момите, къпят се булките и младоженците, които са се оженили през тази зима до Ивановден; къпят се всички именници; къпят се годените моми и ергени.

Кръстена и осветената вода на този ден има способността да лекува, да гони злото от дома, да носи здраве и жизнени сили.

 На 7-ми януари българската православна църква почита паметта на Свети Йоан Кръстител, който кръщава Исус Христос в река Йордан.

Свети Йоан Кръстител е наричан още Предтеча, защото предрича идването на Христос на земята и подготвя пътя на месията с проповедите си. Свети Йоан се е прочул като проповедник в Юдея и Галилея, където увещавал хората да се покаят за греховете си и да отворят душите си за Бога.

За да се пречистят, ги кръщавал с вода. Светецът се почита като покровител на кумството и побратимството.

 

 По отколешна традиция в Община Челопеч на 7-ми януари се изпълняват редица обичаи, в това число къпане на булката в реката, даруване на попа и младоженците, благославяне на малките деца. Ритуалът се свързва с наричания за плодородие и берекет през предстоящата година, тъй като 6 и 7 януари имат специфично фолклорно тълкуване и обредност в челопешката народна култура. Община Челопеч съвместно със самодейците от читалище „Труд и постоянство“ организират всяка година събитието, като след приключване на ритуалите край реката, на площада пред общината се играят български хора. Всичко е свързано със зараждащото се ново плодородие, новата родовитост за добитъка и хората, започващия наново годишен кръговрат.

 

Древните очистителни обреди с вода получават своето осмисляне и чрез празничните песни. В тях се разказва как Богородица тръгва със своя новороден син на ръце да му търси кръстник. Свети Йоан се съгласява да му даде светото кръщение. И когато надвесва “Млада Бога” над водите на река Йордан, дъното й се позлатява, а бреговете й се посребряват – разказва Ивановденска песен. Този божествен златен и сребърен блясък е предвестник на идното благоденствие през новата година. Жизненият кръговрат започва пак отначало в този пречистен, осветен и благословен чрез обредите човешки свят и възцарена космическа хармония.

Етнологът доц. д-р Петя Банкова от Института за етнология и фолклористика разяснява, че „названието „женски водици“ по всяка вероятност е свързано с повишената обредна роля, която имат жените на този ден, за разлика от предишния – Богоявление (Йордановден), когато мъжете са тези, които са натоварени с обредни функции“. По думите й наред с това в миналото е съществувал обичай на този ден по къщите да обикалят девойки, наречени „водичарки“, като едната от тях била обличана в невестински дрехи.

В тракийските земи на Ивановден или по-късно – на Бабинден или зимния Атанасовден, се предприемат обредите за побратимяване на момците – „хващане на арътлици“. Ако трима другари искат да станат побратими, в този ден те последователно се събират в дома на всеки от тях, като започват от дома на най-възрастния.

На Ивановден изтича и срокът, през който обикалят новогодишните маскирани дружини. В някои райони на страната коледарите отвеждат тържествено „царя“ на дружината на чешмата, където го окъпват. След това той устройва угощение, на което присъстват и маскирани като мечка, невеста, арапи. С празнично хоро завършва пълният цикъл на обичая коледуване.