Пресвета Неделя! Неделята на Вси светии е и празник на село Челопеч, отбелязван досега с пищни и запомнящи се тържества. Тази година обаче заради пандемичната обстановка и Covid-19 тържествата бяха отменени, а челопечани отбелязаха своя празник с курбан за здраве и благоденствие, приготвен от ОбА, ОбС и кмета Алекси Кесяков.
От ранни зори на 14-ти юни около огньовете и казаните на парк „Корминеш“ се суетеше председателят на ОбС-Челопеч Димитър Въжаров, подпомаган от съветниците Тодор Минов и Деян Бънчев. Запретнали ръкави, запасали готварски престилки, те приготвяха курбан-чорбата, която да се раздаде от ОбА-Челопеч на всички жители на селото. Съдействаха им всички служители от ОбА-Челопеч, както и кмета Кесяков, който не пропусна да направи „кметска благословия“. Задружието на челопечани отново струеше на парк Корминеш.
Малкият спретнат параклис бе посетен от всеки дълбоко вярващ християнин, запалил свещица на този ден за благоденствие за семейството си и за цяло село Челопеч. Тържествен водосвет и освещаване на курбана извърши отец Недко Бръмбаров. Курбанът бе раздаден при спазване на всички противоепидемични мерки. Хората с настроение чакаха да си вземат от него и да спазят отколешните челопешки традиции.
Пресвета Неделя се нарича още Къса пресвета, Неделя Всех святих. Това е първата неделя след Света Петдесетница. Отците на църквата са установили този празник по три причини. „Първо – за да ни посочат плодовете, с които слизането на Светия Дух изпълни изпълни и оплоди нетленната действителност, духовния свят.
Второ – да ни напомнят, че има много герои на вярата, които със съвършен живот и с жертвена изповед са служили на Бога и са овенчани от Него с „венеца на славата“, но са останали безименни и неизвестни за света.
И трето – да се съберат всички светии в един ден, за да се знае, че те са живели и просияли със силата на Единия Спасител Иисус Христос, че са се подвизавали на едно и също поприще на добродетелта, че всички са от Едната, Света, Съборна и Апостолска Христова Църква и че пребъдват в едно Небесно Царство на Отца и Сина, и Светия Дух – в Царството на благодатта. „Яви се Божията благодат, спасителна за всички човеци“, казва св. апостол Павел“.
Според народната вяра на този ден, както е описал етнографът Димитър Маринов, в селата са ръсили селската едра стока и клали курбан от време оно. „Това ръсене ставало по тоя начин: насред селото, ако има мегдан, ако ли не, то край селото, се събира цялото село и тук говедарите и конярите са докарвали селските говеда и селските коне. Донесен е и цял чебър с вода и попът свети водата за стоката. След като свърши водосветът, селяните – мъжете само, ще образуват дълга улица и врата, а зад тях стоят другите. Сега през тая улица и врата се прекарват всичките говеда и коне. Улицата изначало е широка, та говедата влизат, а колкото се отива към свещеника, тя се стеснява и при свещеника, който в пълното си черковно одеяние стои с китката, има четирима здрави мъже, които направляват всяко говедо и всеки кон към свещеника, който ги поръсва.
Това ръсене се продължава, додето минат всичките говеда и коне с телците и кончетата. Като се извърши тоя обред, всички отиват на приготвеното място. Тамо пък се вършил друг обред. Заклали са няколко овена, от тях се готвила гозба, жените са донесли хляб, вино и ракия или пък виното и ракията са купени от общо събраните пари. Свещеникът прекадва трапезата, реже хлябовете, зима своите порязници и кожите от овните – и обядът начиня. Това е курбан за селската стока – да я не лови болест“.
На този ден празнуват всички с имената Панайот, Панталей и Панчо.
Подготви: Петя Чолакова