„Понеже всяко божество е двуначално според индоиранската традиция, то може да бъде извикано с две нишки: с бяла – мъжкото, и с червена – женското начало. Затова червената нишка е символ на царицата, а бялата – на царя.“
Фол, Ал. Тракийският орфизъм. София, 1986
Сирница тази година съвпадна с деня на баба Марта! Белият и червен конец окрасиха кукерските костюми, геги и маски.
Средногорието се накичи с мартеници, огрято от пролетни слънчеви лъчи и се усмихна широко на пъстроцветните костюми на кукерите и тежката песен на звънците. Страшни и колоритни маски се разходиха из средногорските мегдани, за да подсетят зимата да си тръгва и да събудят пролетните сокове. Земята заигра сирнишки хора, а пролетните огньове се прескачаха от мераклиите – за здраве и берекет! Единствено Златица сиротно пустееше след златишкия пазар и тъжно надничаше по чуждите мегдани, радвайки се на чуждото веселие.
Сирни Заговезни е един от най-тачените празници с древни традиции, дълбоко вкоренен в родовата ни памет. „Той е денят, в който се празнува прехода между зимата и пролетта, като основната му идея е свързана с вечния кръговрат в природата и човешкия живот“, разкриват тайните му етнолозите. С раждането се събуждат надеждите за доброта, красота и благоденствие.
Забучаха като прииждаща вода чановете в Челопеч и региона… Затрептя въздуха от кукерски подвиквания, подсвирквания, песни, зурни, тъпани. В Антон, Чавдар, Пирдоп, Мирково, Челопеч, че и на Бодят лумнаха ритуалните огньове. Сирница като Сирница! Празник за българските сърца, които тръпнат при всеки дочут звук на българска гайда, тъпан, песен!
Най-пищната феерия на този така тачен от българите празник бе на парк „Корминеш“ в Челопеч. Грандиозно събитие, събрало 11 кукерски групи от близо и далеч. Над 800 участника се включиха в тазгодишното челопешко кукерско дефиле, което отново бе и с конкурсен характер. Триметрови маски се разходиха, юначни българи полюшваха тежките звънци в ритъма на тъпаните, девойки вееха български трикьольори, циганки и цигани предричаха здраве, мечки се търкаляха по тревата и мачкаха кой където хванат. За здраве, за плодородие, за веселие, за благодатна природа и богата реколта. Всички основни елементи бяха на лице – Огънят, Прошката и Кукерите! Прошката, която е позната по нашите земи още преди християнството
Организацията на пъстроцветното и многолюдно мероприятие бе поверена на екипа на НЧ „Труд и постоянство 1901“, подкрепени от ОбА-Челопеч. Специален поздрав към гостите отправиха ТА „Българче“ и КК „Златните кукери“, представяйки една по-различна сватба – драматична, но с щастлив край. Невероятна пъстрота, колорит и емоции! Спазени отколешни традиции! Нови интерпретации! Кукери, мечки, бабугери! Камили и рогачи! Циганки и сватбари! Обреди, запазени през хилядолетията в българската кръв! Звънци и огньове! Вдъхновение и респект!
Кукерските ритуали по българските земи са с хилядолетни корени. Запазили в себе си много от тракийските вярвания и почит към Великата Богиня – Майка и нейния син богът Слънце! В Челопеч и Мирково тези древни ритуали се пазят ревностно и до днес. Кукерите от двете общини взимат участие в редица национални и международни карванални и кукерски фестивали, представяйки Средногорието на длъж и шир, опазвайки отколешните ни традиции, защото „нашият народ си е служил и още си служи със свой, неписан, календар, а българските календарни празници са твърде богати с народни обичаи и народни вярвания“.
„Цяла астрономия и митология, цяла метеорология е отразена в тези обичаи и вярвания. Християнството често пъти е много по-малко в тях от нехристиянското. Но и онова, което не е отражение на християнската църква с съдържа един чист морал, който с нищо не се различава от онзи, който слушаме от евангелските поучения, именно преди всичко голямо човеколюбие, взаимопомощ и нравствена чистота. Освен това народните празнувания са пълни и с хубави поетични или сценични форми. Затова са и занимателни и развлечителни“, разказва увлекателно Христо Вакарелски.
Сирницата не е само кукери и чанове! Тя е денят на прошката! Наричат я още Прош
кинден, Прочки, Поклади! Велики Заговезни! Самите ритуали дават имената на празника. Основен елемент е слънцето, което присъства като огън, който е и символ на пречистване. Прескачането на пламъците, хвърлянето на стрели, наричането са свързани с пречистващата сила на огъня. Вярва се, че който го прескочи ще бъде здрав. Стрелите, наричани „перници“, се изпращат от момците към момите и на другия ден се знае коя е най-желана – според броя стрели в двора й.
Кукерите са свързани с древните аграрни обичаи в преходни моменти, когато започва новата земеделска година и трябва да се помолим на земята за щедра реколта. Освен, че играят за здраве и берекет, обаче, кукерите осигуряват и желаната рожба на жените, които ги докоснат. В този ден, кукерите отиват на нивата, където обредно се заорава, царят им бива убит символично, но после възкръсва и дава знак за нов живот.
Най-важно все пак на Сирни Заговезни е искането и даването на прошка – осъзнаването на нашия свят, на собствения ни духовен мир, с който трябва да живеем. На другия ден започва тежкото изпитание на Великия пост за християните, в което те трябва да се самоограничат, за да се доближат до Истината и до Бога.
В своята книга „Българските празнични обичаи“, издадена през далечната 1943 г., Христо Вакарелски разказва за обичаите, свързани с първи март и Сирни Заговезни:
ПЪРВИ МАРТ – СВЕТА ЕВДОКИЯ
Със света Евдокия започва месец март. Един от най-характерните обичаи на този ден е да се завръзват мартенички на ръцете на децата – момичета и момчета. Това народът прави „за здраве”, „за лошо да не гази”. По някои места тия мартенички се носят, докато се скъсат или измърсят, понякъде пък момичетата ги снемат, когато видят за пръв път лястовица или щъркел; тогава ги закачват на зелено дърво или пък ги слагат под камък. В случаи като последния след известно време, обикновено след 40 дена, проверяват под камъка и по това, дали ще има животинка при мартеничката или друго нещо, гадаят главно за женитба.
Погледнато по-далеч – за произхода на обичая да се връзва мартиничка, установява се, че това е всъщност един вариант на схващането, че червеният цвят има силата да отгонва злото, особено онова невидимо, неконкретно зло, от рода на което са и всички болести. Знае се от друга страна, че пролетта е време за събуждане на всичко в природата; заедно с треви, дървета, птици и ползотворни животни излизат и всички гадини и вредителни сили. Не току така са многото обичаи за пропъждане змиите, гущерите и прочия гад, дори бълхите, дървениците – все с известни обредни и магични способи. Ето такъв магичен способ представя носенето и на мартеничката. Нека се знае, че на 1 март понякъде окачват по вратите и стрехите на къщите червени пасма прежда, червени парцали, червени одеяла – всичко това с известни предпазни цели. Пролетта е особено богата с приложението на червения конец. Често ще видите на опашките на агънцата червен конец, на малките теленца на ушите, на шията и др. Това са все пролетни предпазници, между които мартеницата заема първо място.
Мартеницата като обичай на първи март е известна и у други балкански народи. Само че у нас е сдобила най-оформен вид. И неговото усърдно поддържане днес от страна на града, на интелигенцията трябва да се приеме като отличен пример за възстановяване и поддържане на родните ни хубави обичаи.
На света Евдокия на много места човек вижда да се изтърсват черги, постилки, завивки и друга покъщнина. Бълхите, дървениците, хлебарките и прочее гадини се гонят, изтърсват се по този начин от къщи на този ден; „Марта ги гони!”, казват. За тази цел – за прогонване на „злото” от къщи, понегде увисват по стрехите червени халища, червени прежди: „От червеното всичко бяга”. А животните, като змии, гущери, жаби и други гадини – неприятни и опасни, или пък ползващи се с особена необич у народа, биват символично или магично прогонвани от околностите на жилищата чрез лумкане на тенекета, удряне на връшници, тракане на маши, ръжени и пр. Това става рано преди слънце: дворът е сметен и сметта е струпана на купчина и е запалена. Шумът от тенекета, връшници и прочие, миризмата на запалената смет, а понегде и на специално запален сух говежди тор, както и изразяваните гласно заплашвания, които са един вид заклинания: Бягайте змии, гущери, че Марта дойде!…
И много още други вярвания и практики: сиджим да не се повлаче подир цървула на човек, защото змия крака му ще ухапе; зелето, останало неизядено в каците трябва да се изхвърли, защото много вече мирише от този ден, и пр. и пр. Всички тия обичаи и вярвания се коренят в схващането на народа, че от света Евдокия, от стария първи март, захваща пролетта, захваща нов живот в природата.
ВЕЛИКИ ЗАГОВЕЗНИ (Прочки, Поклади)
Има няколко заговезни през годината. Те са в зависимост от съществуващите пости. Това са „Петрови пости”, „Богородични пости”, „Коледни пости”. Последният ден преди запостяването се нарича „Заговезни” или „Поклади”. Той е забележителен пред всичко с тържествена трапеза с по възможност обилни блажни ястия. „Великите пости”, обаче, се отличават и с това, че във връзка с тях има два пъти „Заговезни”, а не един път, както пред другите. Това са именно тъй наречените „Месни заговезни” и една седмица след тях – „Сирни заговезни”. На месните се заговя от месо и цялата седмица след това се ядат ястия, в които блажното може да бъде само от млечно или яйчено естество. Затова тази седмица е известна под означението „Сирница”.
Народните обичаи, които стават на някои от тези две заговезни, наричани с общото име и „Велики заговезни”, са присъщи и за цялата седмица. Най-характерни са заговезнишките огньове и карнавалните игри и забави.
Най-много обичаи все пак са съсредоточени във вторите заговезни, „сирните”, които поради едни от тия обичаи се наричат и „Простени поклади” или „Прочки”. Този обичай се състои в едно всеобщо взаимоопрощаване. Според него, всички по-млади са длъжни да пристъпят към по-старите и да поискат прошка за всички волни и неволни прегрешения към тях. Тези са длъжни да дадат подобна прошка. Всички кумци и кръщелници искат подобно опрощаване от кумове и кръстници, снахите – от свекърите, синове и дъщери от родителите и пр. Това взаимоопрощаване в много случаи става твърде церемониално, особено когато бива между младоженци и техните близки. То бива съпроводено с поднасяне на дарове, с поклони, с редица от ръкоцелувания и с угощение. Не по-малко интересни и мили са опрощаванията на случайно срещащите се познати и приятели по улиците и площадите на селата: всеки всякому предлага ръка и съдинка с вино или ракия за почерпка, всеки произнася „Па прощавай!”, „Простено да е!”.
На заговезнишката трапеза се устройват и различни шеговити забави. Най-разпространена е „Хамкането” или „Ламкането”, което се състои в това, че се връзва с връв за тавана халва или яйце и децата се състезават да хванат вързаното само с устата си, без да си помагат с ръце. Усилията и нацапването при това състезание пораждат голям смях и закачки. На много места се спазва, щото конецът, на който биват окачени тия неща, да бъде червен. Този конец се смята за лековит за малките агнета, ярета или телета. На други места, след като свърши „Хамкането”, запалват конеца и по изгарянето му гадаят за дълголетието на този или онзи от семейството.
Опрощаването е обичай, създаден под влиянието на черквата, а забавите и гаданията с конеца са типични пролетни гадания и състезания.
КАРНАВАЛ-КУКЕРИ
Най-веселите обичаи през годината на нашия народ стават през Сирната седмица. Било в някой от делничните дни, било в неделя на заговезни, почти вредом се устройват народни маскирания. И, както във всички наши обичаи, така и тук, нашенецът е съумял да даде израз на своите естетически форми, на своите етически и магически разбирания.
Цялата група е отлично уредена със социален смисъл: в нея има ред, закони, правила и абсолютно подчинение на главатаря и на комуто трябва. Към обичая се отнасят самите изпълнители сериозно и във висша степен честно. Защото в целия обред се влага дълбока вяра, че това става за благополучие на посевите, за плодородие у хората, за здраве на хората и добитъка. Не всеки може да бъде главатар на кукерите в някои села. За такъв трябва дълбоко почтен човек: честен, чист, вярващ. Той е жрец на дадения обред. Народът вярва, че когато такъв кукер зацепи с ралото, теглено по улиците от другите кукери, когато той изсее един шиник жито по това символично оране, тогава ще има и плодородие. Народът вярва, че когато такъв човек направи символичен акт с придадения фалус, тогава ще има и благоприятен изход към очаквани надежди. Докато народът държи за чистотата в обичая, доколко неговата вяра в неговата смисленост е силна, показват случаи като този в с. Граматиково, Малкотърновско, гдето преди няколко години са плащали почетна сума на един от най-видните си съселяни да пренебрегне своите напреднали години и да води кукерите – неговата игра и неговият късмет били изпитани в ред години.
Пролетни огньове
Като се започне от Бъдни вечер и се свърши с Еньовден, т. е. от 24 декември до 9 юни стар стил (24 юни по нов стил – бел. ред), в различни календарни дни, дори и из едни и същи села, има обичай да се палят огньове. Ако бъднивечерският огън е скрит в жилището, в домашното огнище, във всички други случаи те става вън – на двора, в градините, на селския мегдан, край селото или на нивите. Така на места бъднивечерната слама се пали на Коледа в градината, на места я палят на Гергьовден по лозята или на нивите. На много места на Еньовден палят огън да го прескачат и мъжки и женски, и млади и стари. На 1 март, на Младенци, на Благовещение, на Еремия и пр. се пали тор или огън по дворовете, за да се изгонят бълхите или змиите и гущерите и т.н. и т.н.
Почти при всички тия обичаи народът има следните основания: да не бие град по нивите, лозята или градините, да се прогонят лошотиите – бълхи, змии, гущери и други гадове. Изобщо тия огньови в разбирането на народа имат предпазителен или отгонителен характер.
Най-шумни, най-многообразни са огньовете, които се палят обичайно пред Великите пости, т.е. през Сирната седмица. Почти навред по българските земи момчетиите издигат покрай селата цели клади или купни с хвойна или други вършини и ги запалват вечерно време с тържествуващи викове. За пълнота на този шум се гърми с пищови, с пушки и пр. Виковете понегде се придружават и с рецитации като следната:
Ората-копата-а-а-а-а!
Дай ми, дядо, момата,
Да я водя в гората,
Да й сеча бяла хурка…
и др. подобни, често пъти дори с отпустнаст край.
На други места, освен тия купни, приготвят връзки слама на краищата на разцепени или раздвоени пръти. След това запалват сламата и я въртят около главите си. Тия въртещи се огньове са не по-малко живописни във вечерния мрак по улиците или покрайнините на селото.
На трети места сиреневи или катранени мяхове биват запалвани на върха на високи дървета или прътове.
Всички тия сирнишки огньове, известни под названията „ордалии“, „ойлелии“, „оратници“, „фенери“, „купни“, „мяшници“ и пр. имат покрай развлечението си назначение още и споменатото по-горе предпазно осмисляне. На много места се пази, щото дървото от „оратника“ да не се внася в къщи след изгарянето на сламата, за да не се върнели в къщи бълхите; или всеки гледа да запали „оратника“ си най-късно, та да изгони всички бълхи по чуждите къщи. А за по-късното запалване на купена на една махала се особено внимава: по-късно догорелият купен или по-грамадният огън означава известно предимство, някаква победа над другата махала.
От същото естество, само че са придобили любовно-символичен характер, са огнените стрели, които момците из Разложко, Родопско и Южна България хвъргат вечер през Сирница по дворищата на своите изгори. Този обичай, наричан „Хвъргане чавги“, „Хвъргане лугачки“, „Гаро“ и др., е един от най-драматичните у нас. Резултат на тази селска драма е песента:
Юнак стрели стреляше,
Стрелите му падаха
По момини дворове.
Майка стрели береше
И си глава перяше…
която се пее по сватби из Разложко.
………………………………………………………………………………………………………………………………………….
На Сирната неделя традиционно се възпроизвежда обичаят заораване и засяване, който отново е насочен към измолване на плодородие и богати ниви.
Подготви: Петя Чолакова