ИЕФЕМ – БАН / IEFSEM – BAS разказва:
Коронавирусът ни хвана в капан и се оказа трудно да избягаме от него, а и от темата за него. А какво са правели някога по време на епидемии?
Най-страшната болест в миналото, която обезлюдявала цели села, била чумата. В традиционната култура си я представяли най-често като стара и грозна жена – олицетворение на самата смърт. Имала записани на тефтер хората, които трябва да „удари“. Някои събеседници дори определят какви са тези хора: „който не си върви по пато, у него влазя и го морѝ – Бог я праща. Она гледа наште грешки…“
Според една легенда за създаването ѝ, чумата най-напред причинила смъртта на царя, чиито тежки прегрешения довели до появата ѝ. Според друг текст пък, в началото Господ я създал толкова страшна, че сам се уплашил от нея. Пратил силен гръм, та я треснал и вратът ѝ се схванал. Така тя започнала да „удря“ само тези, които са пред нея, но не можела да си върти главата настрани.
Често хората се спасявали от чумата бил, като напускали селата си и бягали в гората – на „чисто“ място, което предварително заоравали. Така трайно се премествало цялото село. На заораването се приписвала магическа предпазна сила. То се правело от двама братя близнаци, които впрягали волове, също близнаци, и изоравали една или три бразди около бъдещото обитаемо пространство, като внимавали краят да съвпадне с началото. Вярвало се, че такава бразда прави ограденото място недосегаемо за болести и всякакви зли духове.
Разказват се обаче и случаи за прогонване на чумата – жена омесва пита, намазва я с мед и преди изгрев я оставя на кръстопът, който води извън селото, като кани болестта да си иде. Ако с нея се отнасят добре, чумата може да прояви благосклонност, както е в един записан „действителен случай“: детето на една жена било много болно и го чакали да умре. Вечерта в къщата влезнала одърпана и като ненормална жена, която казала, че ѝ е студено. Поканили я до печката, нагостили я. Като си тръгнала, казала, че е дошла за детето им, но понеже я посрещнали добре, то няма да умре. Детето наистина оживяло.
Разкази като този мотивират вярата, че болестта може да бъде омилостивена, поради което, особено по време на епидемия, я наричат с ласкави имена като „майчица“ и никога с името ѝ. Също така ѝ слагат софра и оставят вечер корито, гребен и хума с котле топла вода, та ако посети къщата, да може да изкъпе детето си. Вярва се обаче, че жестоко си отмъщава, когато хората не я зачитат. (Повече за чумата може да прочетете в сборника „Когато Господ ходеше по земята. 77 фолклорни легенди с тълкувания“. Съст. А. Георгиева. София: Изток-Запад, 2017).
Автор: Албена Георгиева
Албена Георгиева е доктор на филологическите науки и професор в ИЕФЕМ – БАН. Изследва типологията на устните разкази, функциите на фолклорното разказване, локалната религиозна култура и др.
Снимка: Чумата, вързана от св. Харалампий. Изображение от Дичо Зограф върху южната врата на иконостаса в църквата „Св. Петър и Павел“ в с. Тресонче, Северна Македония. 1853 г. (фрагмент). Източник: https://bg.wikipedia.org/wiki/Дичо_Зограф