В Душанци спазват стриктно българските традиции и извършват старинните ритуали така, както са го правели дедите им. На 14-ти януари, на който по стар стил се празнува Васильовден, душанчалии пеят пръстените, пуснати в менчето от момите, които нямат търпение да научат какъв момък ще вземат и какво ги очаква през годината. Същността на празника е в наричанията, гадаенето и пожеланията. Съществено е дали ще замръзне водата в котлето през нощта – ако е замръзнала – плодородна и здрава ще е годината. Именно такава 2019 г. очаква село Душанци, разгадаха поличбите видните самодейки от читалището.
Обикновено този празник се свързва с изпращането на старата и идването на новата година, затова и той е причислен към новогодишните обреди, като по различните български краища се наименува различно. В Средногорието и етрополско му викат „пеене на пръстените“ на други места е „ладуване“, което се прави още на Гергьовден и Еньовден. Празникът зарежда с добро настроение и с надежда за повече любов, разбирателство и по-добър живот. Секретарят на НЧ „Светлина 1910“ Галина Ценова разказа какво се прави на празника и какъв е смисъла на стореното.
Отец Недко Бръмбаров извърши водосвет за здраве, след което колоритният гайдар Богдан Стефанов нарече пръстените, фибите и гривните на душанските моми… „Ще я вземе другоселец и той ще бъде дърводелец“… „Като птица ще лети в небесата и от високо ще гледа земята“ – нареждаше Богдан Стефанов, а присъстващите жители и гости се усмихваха и поздравяваха тази, на чиято се е паднал късмета.
На душанският мегдан се завъртя и шарено хоро, а местните певици изпълниха традиционни средногорски песни, сред които емблематичната песен за здравеца… Да е здрава и честита новата година се поздравиха отново душанчалии и се почерпиха със специално приготвено греяно вино, в което бяха потопени жълти ябълки.
Сред наричинията при изпълнението на този ритуал се срещат и следните:
Жълто було трески сбира (момата ще пристане);
Зряла дуля и презряла (ще се омъжи стара);
Русо зайче на пъртинка (ще вземе сирак).
Всяка мома си взема малко овес или ечемик от котлето и го слага под възглавницата си. Вярва се, че който момък сънува през нощта, с него ще жъне овеса, т.е. ще се омъжи за него.
В Душанци наричанията бяха от весели по-весели, та до такива за нови министър-председатели и кметове, а не само за богати женихи.
Корените на този народен обичай трябва да се търсят още в дълбока древност, когато хората са се осланяли преди всичко на магическата сила на природата и нейната плодовитост. Пеенето на пръстените става под специално накиченото дряново дърво, което също е нишан за здраве, дълголетие и богата реколта.
текст и снимки: Петя ЧОЛАКОВА
