перспективи, възможности, мащаби

След двете Ваши международни визити (в Китай и Русия), какво предстои за Челопеч?
Целта на посещението в Китай беше привличането на чуждестранни инвестиции, тъй като ние трябва да се ориентираме в тази насока. Районът ни е рудодобивен.. Рано или късно суровините ще се изчерпят и днес е времето да положим основите за бъдещи икономически дейности в общината. Оказа се, обаче, че мащабите са тотално различни и не можем да намерим допирна точка. Както стана нарицателно, мога да кажа, че всички жители на община Челопеч могат да се съберат в един вход на техен работнически блок. Което означава, че ние няма какво да им предложим така, че да бъдем интересни за какъвто и да е техен бизнес или каквато и да е инвестиция, колкото и малка да е тя.
Едно от най-малките предложения като интерес, който се появи към България, беше изграждането на летище. Това е държавна поръчка и няма как да се случи на територията на община Челопеч. А това е най-малкото, което те бяха готови да инвестират. В тази ситуация не бихме могли да открием обща точка, около която да се обединим за икономическо сътрудничество. Поне на този етап.
Същевременно, ние освен рудодобив и преработка на концентрати друг поминък към момента в района нямаме, за да можем да предложим, например, някаква продукция на големия китайски пазар. Това е посока, в която може да се мисли и работи. Предприятията в района си имат своите пазари, своите контрагенти и те не се интересуват от друг пазар, a ако се интересуват надали аз ще съм техният, така да се каже, представител. Поради тези причини и в тази насока не постигнах това, за което отидох. За сметка на това видях за какво става въпрос. Видях съвсем друг строй, съвсем друг начин на водене на икономика, резултатите от това, перспективите, които този начин на живот и работа дават на едно общество и самите му мащаби. Без да влизам в подробности ще дам само един пример от който може да се направи съответния извод. В Китай смъртното наказание не е премахнато и всяка година властите осъждат на смърт повече от 3000 души, забележете за корупция.
На база на събраната информация се затвърди позицията ми, че Китай ще става все по-основна световна сила – икономическа и политическа. Което означава, че ние по някакъв начин трябва да намерим в бъдеще общи допирни точки с тази страна. Или те ще ни бъдат наложени от големите играчи. Затова реших да поставя една друга основа. Основа в друга насока. И това е изучаването на китайски език. Успях да осигуря контакти и се свързах с Институтът „Конфуций”, който има представителство във Велико Търново. Вече направих срещи с председателя на Института. Договорихме подробностите и се надявам от следващата учебна година да имаме учител по китайски език, който ще ни бъде осигурен от китайската държава. Те ще поемат и заплащането. За нас остава да му намерим достатъчно желаещи да учат китайски език и да му подсигурим рижийните, т.е. послон и храна.

Допирна точка „Образование”…
Всъщност, да. Това е една добра основа за бъдещо успешно сътрудничество. Защо правя това? На база на видяното стигнах до извода, че в близките години китайския ще стане толкова необходим език, колкото е английския и колкото става руския в момента. Като изключим традиционно разпространените езици английски и испански, следващите, които ги догонват, са именно руския и китайския. Това са езиците, които ще бъдат езиците на икономиката на бъдещето. И в тази връзка на мен ми се иска да осигуря добър старт ако не за нас, то поне за нашите деца в тази насока. Или още един инструмент, който да им позволи в бъдеще да се реализират успешно. Длъжни сме поне това да направим за тях – да им дадем шанс за успешна реализация. Надявам се това да е добър резултат от посещението ми в Китай.
Почти по същото време община Челопеч бе домакин и на Канадска делегация. Тя с каква насоченост беше?
Посещението на канадците е регулярно. Това е стандартна процедура на правителството на Канада. Преди всяко ново председателство на ЕС те посещават страната, която ще бъде председател, за да затвърдят добрите си отношения, да създадат контакти и да могат да се възползват максимално – политически и икономически от това. Разбира се, канадците имат една от най-големите инвестиции в Европа именно в Челопеч (Дънди Прешъс Металс) и няма как да не дойдат на посещение, за да видят какво се случва с канадските инвестиции в този район. Тъй като посещението бе от група техни конгресмени, както и представители на Правителството на Канада, нямаше как да не направим среща и с местното общинско ръководство. В тази връзка бяхме помолени от страна на „Дънди Прешъс Металс Челопеч” да направим кратка презентация. Разбира се, ние се възползвахме максимално от това посещение. Винаги в такава ситуация, както се казва „трябва да хвърляме въдицата”, т.е. да използваме момента и да съумеем да представим община Челопеч по най-подходящия начин.

Това събитие отваря ли нови хоризонти пред Челопеч – освен в областта на минното дело, но и в туризма?
Надяваме се. Всъщност ние направихме една много детайлна презентация за всички възможности на община Челопеч, включително и в областта на туризма. За така наречената „туристическа ниша” ние имаме стратегия и реално я следваме. Те не е нещо ново, което тепърва трябва да структурираме, напротив. Вече я изпълняваме.
Не само посещението от канадска страна, но и моята визита в Китай беше експлоатирана и в тази насока. Представих изключително много презентационни материали с информация за нашите събития, фестивали, туристически възможности. Вярвам, че всички те биха представлявали интерес за туристите от Китай и Канада. Но това си е част от моята ежедневна работа. Тя е ежедневна и затова не я коментирам. Все едно да обяснявам как по цял ден тук пиша и резюлирам разни документи. Затова и детайлно не го коментирам, защото в областта на туристическия потенциал на Челопеч се работи ежедневно.

Искате да кажете, че можете успешно да съчетаете туризъм и рудодобив – без тези два отрасъла да се изключват взаимно?
Именно това се случва в Челопеч. Анализът на световната икономика показва, че по-голяма част от приходите на една развита държава са следствие на туризъм. Има дори държави, в които 80% от икономиката им е свързана с туризма. При нас и 30% от БВП да се генерира в следствие на добре организиран туризъм, е много, тъй като ние за момента нямаме нещо по-добро като алтернатива. Това не означава, че не търсим, но туризма е нещото, което можем да развием, за което имаме потенциал и което зависи изцяло от нас – общините, а не от частната инициатива, която е ясно, че е задушена заради големите предприятия. Логично и нормално е. Всеки, който иска да тръгне да прави нещо, той го прави във връзка с пряката и косвена дейност на големите предприятия. Такъв ни е районът. Такава ни е икономиката.
Такъв ни е жизненият статус – и производствен, и икономически и всякакъв. Но ми се иска да разчупим този стереотип, защото виждам приближаването на края, в който ние ще се озовем неподготвени и без всякакви умения, знания, възможности, инструменти, капацитет и инфраструктура.
Ние в момента сме като един организъм, който е заобиколен от много благоприятна среда. Отвън капсулиран с доста корава обвивка, т. е. ние сме икономически добър към момента район за живеене, с над стандартите за страната като цяло. Но това е благодарение на предприятията. Тези предприятия, обаче, повече от половината от тях (две) са с краен живот. Те не могат да съществуват вечно.
Такава е действителността. В даден момент тази среда ще бъде разчупена, ще бъде унищожена и този организъм, който до този момент е живял много добре, но не се е пазил от нищо, не се е подготвял, не е изградил своя защита, не се е адаптирал и не се е подготвил за агресивния външен свят, ще попадне в този свят незащитен и ще бъде смачкан. Затова ние се опитваме да изградим такива защитни механизми в този организъм, така че той да има шанс и след затварянето на предприятията. Стремим се да се подготвяме за тази бъдеща ситуация. Много е трудно, защото на никой не му се иска да мисли за бъдещето. Всеки си вика – виж какво си е хубаво така, днес нали ми е добре, какво ще го мислим, виж сега какво ни е хубаво… Недей, сега ти ни караш нещо тук да правим, пък на нас не ни трябва това нещо. И именно затова е трудно. Но това, че е трудно не означава, че трябва да се отказваме. В крайна сметка аз съм избран и сложен от гражданите на този пост и благодарение на това, че мисля в перспектива. Предполагам, че затова хората гласуват за мен. Защото съм доказал, че мисля и действам не ден за ден, а в перспектива, дори в дългосрочна такава.
Досега винаги съм се стремял да работя по този начин и ще продължа и занапред. В тази връзка първото, което направих е анализ. Този анализ показва, че туризма може да поеме 30-40% от икономиката на района като цяло. Защо община Челопеч да не е водещата община в тази област, която да покаже на останалите как се случват нещата. Защо Челопеч да не е пример за добро управление и добри устойчиви практики! Защото, когато вече имаш добре извървян път и добър пример, ти много по-бързо можеш да се ориентираш и да последваш този пример. Община Челопеч и сега е такъв добър пример. Различните фестивали, които организираме са на национално и международно ниво. Събитията, които организираме, стават все по-популярни и се посещават от все повече хора, които не са жители на Челопеч. Идват гости от цялата страна. Смятам, че извървяхме трудния път, отъпкахме пътеката и създадохме едни наистина ценни мероприятия, насочени към опазване на нематериалното ни културно наследство. Визирам преди всичко Международния фестивал „Златен прах”, както и най-новата ни атракция – народните борби „Дивата сцена“, които носят в себе си изконния български дух, съхраняват обичаите ни, традициите на народа ни.
Вече е по-лесно за нас. Визията ни е ясна. Залагаме на туристическата инфраструктура, на създаване на възможности за настаняване на туристи за по-дълги периоди, работим и върху създаването на други туристически атракциони – еко пътеки, изучаване, съхраняване и популяризиране на местните традиции и обичаи. Работим и по създаването на музеи.
Мисля, че останалите общини могат да почерпят добрият опит от нас и да се възползват от нашите добри практики. Това ни кара да вярваме, че и в тази сфера – развитието на туризма, можем да постигнем най-доброто и да бъдем добър пример за това как една рудодобивна община постига високи туристически резултати, намирайки баланса между двата икономически отрасъла.

Посещението в Русия бе по покана на Министерството на културата на Челябинска област…
Посещението бе в Челябинск, Урал – Русия. Поканата получих от Министъра на културата, тъй като през 2016 г. Челябинският народен танцов ансамбъл беше гост на Международния фестивал „Златен прах”. Те останаха очаровани от организацията на фестивала, от неговото позициониране и мащабност. Върнаха ни жеста, така да се каже, като поканиха мен и г-н Росен Димитров – представител на „ИДЖЕФ” – организация, с която работим в партньорство от години.
Имах удоволствието да бъда почетен гост на VІІІ Международен фестивал „Синегорие” на областта Челябинск, като по време на Международната конференция, която се проведе, представих отново Община Челопеч с презентация и демонстрирах добрият опит, който имаме в областта на сътрудничеството между местната власт, гражданските представители и бизнеса в общината.
По време на визитата си в Русия се срещнах и с Губернатора на Челябинска област Борис Александрович Дубровскии, като отново използвах възможността да създам условия за добро сътрудничество между двете страни, което да допринесе за успешното развитие на Челопеч.
Радвам се, че посещението бе изцяло посветено на културата и традициите, защото в Челопеч залагаме изключително много на това. Наред с образованието, културата и опазването на културно-историческото ни наследство са добра основа, здрав темел за успешно и устойчиво развитие на общината ни и превръщането й в притегателен туристически, икономически и бизнес център.
Възползвах се от всяка предоставена възможност да създам и икономически контакти, които да бъдат в интерес на двете страни. Какво имам предвид?
В момента знаем, че ембаргото срещу Русия все още е факт, което определено затруднява частната инициатива между двете страни. Но ако си достатъчно находчив от тази ситуация може да се извлече и полза. В смисъл, руски бизнесмени, които искат да търгуват с ЕС, могат да позиционират тук производството си, бизнеса си, така, че те да бъдат европейски и по този начин да се неутрализира ембаргото, и обратното.
Разбира се, това са само хипотези, които може и да не доведат до желания положителен резултат, но така и така бях на посещение в тази страна и не бих могъл да не се възползвам от това да потърся възможности за развитие на Община Челопеч. Постарах се да извлека максимални икономически дивиденти за общината, за да не съм просто на екскурзия, а да използвам случая да свърша и работа, както се казва. Сега вече имаме необходимите контакти и това е най-важното.
Може ли да се обобщи, че община Челопеч днес залага на култура, образование, туризъм, нови възможности и нови международни хоризонти…
Да, търсим външни инвестиции, извън България, които да развият производствена дейност тук, която би имала положителен ефект и по този начин да създадем допълнителни работни места, с които да си гарантираме, че и след приключване на дейността на рудника, селото ни ще бъде такова живо, каквото е и сега.
Ние сме отворени към всяка една възможност за развитие на производство на територията на община Челопеч – било то производство на плочки, на консерви, на земеделска продукция. Всяка подобна инвестиция на наша територия е добре дошла. От своя страна ние ще положим усилия да подпомогнем неговото развитие, в това число чрез условия за квалификация и преквалификация на кадри, инвестиции в образованието, подобряване на икономическата среда.
Община Челопеч се превърна в една съвременна община с европейски облик, със силно изразени и запазени културни традиции. Остава ни да вървим все по-напред и все повече да показваме, че общината е едно прекрасно място, което непрекъснато се развива.
В Русия, Китай и Канада вече знаят това.

Интервю на Петя ЧОЛАКОВА