“Има хора, за които е вече късно
да чуят небето и душата си.”
Мария Лалева, Пасиансът на архангелите”
Може би, защото животът стана бърз и многопосочен, та чак монотонен. Какво ли не се налага да правим, за къде ли не бързаме?! Подчинени на наложен ритъм, поредица от създадени проблеми, чието решаване ни е вменено, но не зависи от нас, защото всъщност казусът не е наш. Не остава време да останем със себе си, да бъдем себе си, защото постоянно ни държат навън… А как ще знаем какво се случва вътре в нас?… И напоследък ни е студено.
И ако това е болест, ето една от тайните в творбата на Мария Лалева “Пасиансът на архангелите”: “Разбрах, че всяка болест на тялото преди това е била крясък на душата. Била е предупреждение, че си се отдалечил от всичко красиво, което Бог ти е дал, за да извървиш човешкия си път… Има човеци, които са избрали да имат само минало и да нямат вече себе си… И че сме замесени от една и съща кал, съживени сме от един и същи дъх”.
Това споделяне е провокирано от срещата ми с книгите на Мария Лалева. Не мога да напиша, че са нещо ново, защото ще бъде грубо. Езикът на тази жена е благословен. Думите са думи за хора с души. И става дума за тоя, другия свят, необяснимия, невидимия, забравен грубо, или дипломатично оставен да “прашясва”, или арогантно захвърлен като безмислен и ненужен. Оказва се, че когато попаднем изведнъж в него, не се справяме. Или от липса на знания, или от липса на вяра. А той е другата наша част. Но до него не се стига с копчета и мишка. Той не предлага опции, а верига от човешки закономерности. Там има само една опция.
И не може да избягаме от нея. “ Човекът е създаден от кал и светлина”, казва Мария Лалева в своята книга “Пасиансът на архангелите”и е добре “да надникваш зад привидното и да търсиш дълбокия съдбовен смисъл дори в най-обикновеното”, продължава тя. Сигурно, за да продължаваме да сме топли и живи. Да не бъдем съдници и да не търсим врагове около себе си. “Когато виждаш единствено себе си и употребяваш другите безочливо, когато си влюбен в миниатюрната си човешка черупка от его, когато приемаш себе си за единствено прав и цялата ти енергия е насочена към това да превъзхождаш, да контролираш, да притежаваш всичко и всеки по пътя си, каквото и светло да постави съдбата пред теб, или няма да го видиш, или ще се хвърлиш да го унищожиш”, предупреждава Лалева.
Мария Лалева, автор на книгите “Живот в скалите” и “Пасиансът на архангелите” гостува в с. Чавдар на 22 май 2022 г. в рамките на инициативата „Месец на книгата – Чавдар“. Непосредствена и уверена на срещата с публиката, тя започна да разказва своите преживявания по пътя към изграждане на образите в своите творби, техните съмнения, болки, прегрешения. И как героите понякога не й позволяват да управлява съдбата им. Те сами започват да определят своя живот въпреки плановете на авторката.
Лалева стоеше на сцената и разказваше едновременно като мъдрец и обикновен човек. И вярна на себе си тя спази написаното в книгата си “Пасиансът на архангелите”, че “най-великият акт на човешката изява е да споделя с другите любов и доверие”.
Ковидът ме сблъска с тази книга. Четох бавно. Връщах се доста често и отново препрочитах, за да знам, че съм разбрала, че не съм сбъркала. Защото думите бяха провокация към егото. Нима съм постъпила така? А не е трябвало, пък съм мислела, че съм права. На моменти оставах без дъх. Не изникваха въпроси. Намерих отговори. Получих съвети.
Прочетох я. Оставих думите да отлежат в мен. Бях сигурна, че досега нито една книга не е имала такова въздействие върху мисълта ми. Нарекох я светотатствено “Библия на душата”. Лалева пише: “Не искам да те плаша, но Вселената има строги, неотменими закони. Нея не я интересува дали си щастлив, или не – нея я интересува дали ще почерниш душата си, или ще я спасиш в любовта, в светлината. И няма да те остави на мира, докато не се върнеш към пътя на душата си.Дали чрез болест, дали със страдание-за да те изчисти, дали през трагедия и мъчение – за да те извиси…” Там някъде ще се намерите. И ще се видите. За пръв път, защото както казва авторката “ние не познаваме себе си”.
Диана Луканова
Използваните цитати са от книгата на Мария Лалева – „Пасиансът на архангелите“, книга, за която Силвия Лулчева споделя, че е:
„Книга за светлината, която носим, а я търсим другаде!
Книга за силата, с която сме родени, а се учим да загубим,
за да я градим наново!
За Любовта, за която трябва да се събудиш!
Книга за човекознанието, в което човек опознава Бог,
опознавайки себе си!„