Веднъж един ученик се обърнал към учителя си:
— Ти си толкова мъдър! Винаги си в добро настроение, никога на никого не се ядосваш. Помогни ми и аз да стана такъв. Учителят се съгласил и помолил ученика да донесе един чувал от зебло и няколко картофа.
— Когато се ядосаш на някого и затаиш в себе си обида — казал учителят, — вземи един картоф. От едната му страна напиши своето име, а от другата – името на човека, който е предизвикал гнева ти. Сложи картофа в чувала и навсякъде го носи със себе си. И всеки път, когато се разгневиш или обидиш на някого, вземи нов картоф, пиши имената и — в чувала. Важното е да не се разделяш с този чувал нито за минута, където и да отиваш.
Минало известно време. Чувалът на ученика ставал все по-тежък, вече му станало неудобно да го носи винаги със себе си. Още повече, че първите картофи започнали да се развалят, да гният, така че горкият където и да отивал, навсякъде около него се носела неприятна миризма, която идвала от чувала.
И ученикът отново отишъл при учителя си.
— Нямам вече сили да мъкна този чувал със себе си — оплакал се той.
Учителят се усмихнал:
— Може би отсега нататък няма да ти се налага да го правиш – ако си усвоил урока, можеш да изхвърлиш чувала с гнилите картофи. Аз исках само да ти покажа какво става в душата ти: когато се обиждаш, върху сърцето ти ляга камък. Един камък не се забелязва, но камъчетата се трупат, всяка обида добавя нов товар. Ти вече свикваш с тази тежест и не я забелязваш… Само душата ти се мъчи — и целият свят застава пред теб в черен цвят. Постепенно твоят характер се променя, възниква злоба — и тя поражда зловонни пороци. Аз ти дадох възможност да понаблюдаваш този процес отстрани. Отсега нататък всеки път, когато решиш да се обидиш или обратно, да обидиш някого, помисли, нужен ли ти е този камък. И ако разбереш, че не ти е нужен, ще станеш също толкова спокоен и доброжелателен като мен.
По материали от Интернет