Казват, че културата на всеки народ изпълнява двойна функция: от една страна тя се превръща в индикатор на степента на обществено-политическото развитие, а от друга играе роля на етноконсолидиращ фактор. Така по времето, когато българският народ е под византийско и особено под османско владичество, високите културни достижения от времето на цар Симеон и цар Иван Александър се превръщат в традиционни устои на българския народен дух, като запазват и продължават културно-просветните му традиции.
След 1856 г. като центрове на новобългарското просвещение в поробена България се раждат първите читалища – своеобразни центрове за новобългарска просвета и култура, представлявайки стремежа на българите да преодолеят средновековните културни порядки и да се ориентират към модерните измерения на културата, като ги съчетаят с народностните традиции. Българите, получили своето образование в различните европейски центрове носели пъстротата, разнообразието и разноезичието на възрожденската култура и при завръщането си поставили началото на промените тук.
Читалищата станали база за развитие на театъра и музиката, за разпространение на българския периодичен печат и книжовност.
Читалищата са традиционна и характерна българска културна организация, извор на духовност и любознание, средище, на което трябва да се гледа с уважение и респект – творение на Възрожденската епоха, те вече три столетия са стожер и олицетворение на българското гражданско общество.
Едва ли човек би дръзнал да си помисли, че днес ще се наложи да си припомняме каква огромна роля има българското читалище за съществуването на независима българска държава?
За съжаление и с огромно огорчение, в Златица ни се наложи да си припомним, защото златишкото читалище угасна. Като пламък на свещ, угасен от разярил се ненадейно ураган.
Електрическият щепсел бе издърпан,
Златица потъна в културна тъмнина.
Прочетох с умиление и удивление новината, че нашата кметица Магдалена Иванова е номинирана от една за мен поне неизвестна Асоциация на българските градове и региони, и съответно е надарена с “престижна награда” за номинацията си в категория “Фолклор и традиции”! Не кой да е, а лично изпълнителният директор на Асоциацията Ергин Емин дошъл на гости в Златица, за да връчи таз награда, която Магдалена Иванова получава “във връзка с нейната съпричастност и отзивчивост за опазване на народните традиции и обичаи, подпомагане на различни формации и изпълнители в областта на културата и народното изкуство – танцови състави, певчевски хорове, индивидуални изпълнители и други”.
Олеле, браво – възкликнах ентусиазирано! Доживяхме и Златица да получи някаква награда… Даже си представих кметицата, доволно ухилена, как води хорото на златишкия мегдан под зоркия поглед на Вълко Червенков!… В народна носия и с червена роза зад ухо.
Оставих настрана прокрадналата се мисъл дали пък община Златица не плаща на тази раздаваща награди Асоциация членски внос и дали не спонсорира някои нейни мероприятия? Даже не си позволих да направя сравнение с една предишна кметица, дето си беше купила някакъв сертификат, че даже си организира тържествено мероприятие в читалището, за да го получи още по-тържествено и с гръмки речи в нейна чест. Ведно със “Златен ключ”, разбираш ли!
Няма лошо, викам си. Улиците може да са ни надупчени като ренде, училището ни да е окрадено и без столова, общината да не може да си плати сметките към Кооперацията, но пък в културата сме, така да се каже, с едни гърди напред – с една грамота в повече…
Ненадейно, обаче, ми попадна коментар във фейсбук, който не само, че ме озадачи, но и поля със студена вода обзелия ме фолк-ентусиазъм. Буден златичанин уведомяваше, че електричеството на читалището е СПРЯНО.
Че как така, викам си! Не може да е вярно! Кметицата ни има “престижна награда” за опазване на традициите, на културата, а те ще гасят тока на културната ни институция?! Още повече, след като чух с ушите си и видях с очите си сериозната физиономия на Магдалена Иванова, която напоително обясни на последната общинска сесия, провела се именно в читалището, че “подобно нещо няма как да се случи”. Даже с назидателно-упрекващ тон продължи да пояснява (цитирам по памет), че “няма кой да спре тока на читалището, но пък читалищните дейци да престанат да ходят със запретнати ръкави и да харчат толкова много ток”. Даже се и възмути, че докато през останалото време в читалището е направо тропически горещо, то по време на заседанието на ОбС било студено и щяла да се скара на читалищните работници защо допускат общинските съветници да мръзнат, докато изпълняват служебните си задължения!?
Магдалена Иванова в качеството си на кмет на Община Златица гарантира, че спиране на електричеството на читалището няма как да се случи
Е, как да не повярваш на една кметица, току що получила грамота за опазване на културата и фолклора!?
Ето и коментарът, в който се твърдеше, че златишкото читалище е със спряно подаване на ел. енергия:
Mladen Medarov –
Скъпи приятели!
Разпознавате ли тази сграда?
Въпросът ми е риторичен, защото за всички Златичани това е домът на Българщината, домът на културата, домът на Будителите, домът във който се създават и откриват новите таланти на нашият малък град.
От 06.11.2017 г. този наш дом е с прекъснато електрозахранване, от тази дата нашите деца, читалищни дейци , самодейци , читатели , творци, бяха оставени на тъмно и студено. За пореден път едни хора доказаха, че за тях културата е за боклука или за новото сметище!
За пореден път кмета на град Златица Магдалена Иванова, както и цялото ръководство на общината включително и всички общински съветници доказаха, че са хора които са на постовете си за една заплата. Без мисъл за бъдещето на хората в общината.
До скоро всички общини от средногорието ни се присмиваха за състоянието на общината ни, за дупките, за неосветените улици, за мръсната вода, за многото “изчезнали” пари от проекти.
А сега какво ??????????????
До къде стигнахме, скъпи приятели, това само ние можем да си го причиним и само ние можем да променим.
Съжалявам, че се налага да Ви натоварвам с тази новина Но ме боли, когато виждам как хора, които не са сложили камък върху камък през живота си, рушат най-безценното ни богатство.
* * *
Докога, скъпи златичани?!
Докога ще се самонаказвате, търпейки подобно некомпетентно, да не кажа риторично некадърно управление? Докога ще позволявате да бъдат унижавани културните ни и образователни институции? Докога ще се гънете и тънете в мизерия, дупки, отровен въздух, отровена вода и ще се дивите на смешни “престижни награди”, получени срещу отчисления от вашия джоб?
Замисля ли се някой изобщо в нашата ОбА, че заради липсата на ток в читалището може отново да бъдем глобени, защото по разни там спечелени проекти, като този за “Глобални библиотеки”, имаме задължения за осигуряване на нужните условия, в това число температурни!?
А иначе, в Златица “кучетата си лаят – кервана си върви”. Дъното отдавна е достигнато, сега остава да видим докъде можем да копаем…Културно, образователно и прочие сме затънали до шия, но пък откъм фолк-награди го докарваме. Най-вероятно и благодарение на “първата съветничка” на Иванова и нейна върла защитничка Дилова, същата горд читалищен настоятел.
Да ни е честита кметската фолк-награда и угасналата читалищна сграда. Че то на златичани отдавна не им е до ЧИТАЛИЩЕ!
Петя ЧОЛАКОВА
