На 14-ти октомври почитаме преподобна Петка (Параскева Епиватска), наричана още Българска, че и Балканска. Почитаме я като главна закрилница на българския народ и държава, покровителка на Молдова и градовете Търново, Габрово и Троян. Преподобна Петка, наречена още Българска, е родена в град Епиват на Мраморно море през 11 век. Води благочестив живот, а след смъртта й нейните мощи, които притежават целителна сила, се превръщат в символ на борбата за съхраняване на християнската култура от ислямската асимилация. Цар Иван Асен IІ ги пренася в Търново, където се пазят до превземането му от турците. След дълги странствания мощите намират покой в румънския град Яш, където се намират и досега.
Българските традиции и ритуали на този ден са с древни предхристиянски корени и белези на аграрни култове. Основно място заема плодородието, олицетворено от жена, даряваща живот, наречена от народа ни Света Петка, която се смята и за закрилник на дома и семейството. От Петковден започват сгледите на годежите и сватбите, тъй като според народните умотворения светицата е покровител на раждането и плодовитостта, както при хората, така и при животните. 12-те дни от Петковден до Димитровден имат сакрален характер. Това време е своеобразен преход между годишните времена – народът казва, че от Димитровден започва зимата. Този 12-дневен период е и опасен, затова го наричат „Вълче погано“.
„Ако на Петковден грее слънце, листата на дърветата не са окапали, а овците се скупчват на едно място – зимата ще е тежка и снежна“, казвали едно време, опитвайки се да надникнат в бъдещето и да разгадаят посланията на Времето.
Петковден бележи края на земеделската работа – последната есенна сеитба, прибирането на реколтата. До Петковден всичката земеделска работа трябва да е приключила, затова и народът казва „На Петковден ралото да ти е под стрехата“. На този ден празнуват и овчарите – те пускат кочовете при овцете, след което овчаря се дарува с баница. Правело се обредно заплождане на домашните животни, наричано „мърлене“ или „овча сватба“. След това до Димитровден (26 октомври), докато трае оплождането на домашния добитък, жените не бива да работят с вълна, а ножиците се завръзват с червен конец – „за да не се отваря устата на вълка“. Не се плете, за да не се оплетат чревцата на агнетата. След оплождането по традиция, жените изпичат пресни питки и ги раздават, за да се роди здрав добитък.
Тъй като денят се възприема като повратен, в някои краища на България се спазва обичаят „полезване“. Според него какъвто човек ти стъпи първи в къщата, определя късмета и здравето през цялата година. Повечето българи едно време са сторвали този обичай на Игнажден. На места се провежда събота преди Петковден Петковденска задушница – за почитане на мъртвите се раздават подковки, поръсени с варено жито, подсладен ориз, диня и грозде.
На 14-ти октомври православните християни палят свещи и се молят най-вече за здраве, защото преподобна Петка е лечителка и пазителка от „страшни“ болести. Легенди разказват за безброй чудотворни изцеления, извършени от мощите ѝ – сакати прохождали, слепи проглеждали, страдащи от тежки болести като по чудо оздравявали. Счита се, че най-голямата е силата ѝ да изцерява очни болести, психически раззстройства и безплодие. И до днес съществува практика болни да пренощуват в манастири или параклиси, носейки със себе си дарове. Те обикновено обкичват иконата на Света Петка с нова кърпа и китки босилек.
На Петковден ставало и разплащането с наетите за лятото ратаи, овчари, жътвари и спазаряването им отново, което на много места се съпровождало с угощения и „коч курбан“. За този курбан овчарите дарявали жертвено животно, а стопанките месят обредни хлябове и точат баници с пожелание „да се точат агънцетата и овцете“, т.е. да се раждат много.
Света Петка е и светица на петъчният ден. Като покровителка на жените, родилките и дома, тя строго следи да се почита нейната памет всеки петък. Ако не се спазват забраните – да не предат вълна, да не се мият, да не мърсуват, Света Петка ще се яви превърната в змия и ще накаже хората с болести и дори със смърт.
В книгата си „Антични следи в магическите обреди от българските земи“ Георги Мишев разказва: „Светицата се почита на Балканите като покровителка на тъкането и преденето и дори в народната представа е вярвана като носеща вретено или хурка, но отново в страховит облик – облечена в черно и със зъби до колената, пробуждаща мъртвите и наказваща тези, които не спазват забраните за нейния ден. В някои райони дори е виждана в народното въображение с гърди до колената. Не рядко тя е възприемана като част от трите богини на съдбата и влиза в свещена триада със св. Неделя и св. Богородица или със св. Неделя и св. Сряда, като според някои етнографски сведения в отделни райони населението започва молитвите си с обръщение към св. Петка, св. Неделя и св. Богородица. Наред с хтоничните характеристики на светицата същата е и лечителка, особено за болни очи, при безплодие, а също и пазителка на домашното огнище. Календарният период, в който се почита светицата, е свързан и с други два персонажа, а именно св. Димитър и архангел Михаил.“
Днес името си почитат: Петко, Петка, Параскева, Парашкева, Пенчо, Петкан, Пеньо, Пенко, Паруш, Петричка, Петрана, Пенка, Кева и Петя, ако е кръстена на дядо си Петко, а не на баба си Петра! Честит празник и Света Петка да ви закриля!
Състави: Петя Чолакова